![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
В края на август той бе посетен за втори път. Или по-скоро би трябвало да каже „Илзе се върна“, обаче Пьоклер не бе сигурен. Както преди, тя се появи сама, без предупреждение, изтича до него, целуна го, нарече го „Папи“. Но…
Но, първо, косата й определено бе тъмно кафява, а прическата съвсем друга. Очите й бяха по-издължени, разположени по-различно, кожата не беше тъй светла. Изглеждаше пораснала с една глава. Обаче на тази възраст те се източват за една нощ, нали? Ако това действително беше „тази възраст…“ Перверзният шепот започна още докато той я прегръщаше. Това същото момиче ли е? Не са ли ти изпратили различно дете? Защо миналия път не се вглеждаше по-внимателно?
Този път Пьоклер запита колко дълго ще й разрешат да остане.
— Те ще ми кажат. И аз ще опитам да ти съобщя. — А ще разполага ли той с достатъчно време, за да превключи от малката му катеричка, която мечтаеше да живее на Луната, към това мургаво дългокрако южно същество, чиито непохватност и потребност от баща са толкова трогателни, толкова ясни дори за Пьоклер, по време на тази втора тяхна (а може би първа, или трета?) среща?
От Лени почти никакви вести. През зимата ги разделили, каза Илзе. Чула някакъв слух, че майка й била преместена в друг лагер. Така значи. Предлагат пешка, изтеглят дамата. Вайсман чака да види как ще реагира Пьоклер. Този път беше прекалил: Пьоклер завърза обувките си и достатъчно спокойно излезе да търси есесовеца, приклещи го в ъгъла на кабинета му, разобличи го в присъствието на група любезни мрачни правителствени дейци, и речта му завърши убедително с хвърлянето на шахматната дъска и фигурите в надменно примигващото лице на Вайсман… Пьоклер е твърде поривист, да, бунтар, но господин Генерален директор, точно от такъв плам и честност имаме нужда…
Детето внезапно се бе хвърлило в обятията му, за да го целуне отново. Съвсем непринудено. Пьоклер забрави своите неприятности и я притискаше дълго до сърцето си, безмълвно…
Но през нощта в къщурката — от леглото й само дишане, никакви лунни желания тази година — той лежеше буден и се питаше, една дъщеря една самозванка? същата дъщеря два пъти? две самозванки? Започваше да разработва комбинации за трето гостуване, четвърто… Вайсман и хората зад него разполагаха с хиляди такива деца. Те ще израстват с годините, все по-зрели и женствени, и ще се влюби ли Пьоклер в някоя от тях, — ще извади ли късмет тя да спечели по този начин благоразположението му и да стане царица — заместница на изгубената, на забравената Лени? Противникът знаеше, че подозрението на Пьоклер винаги ще бъде по-силно от всякакви опасения за истинско кръвосмешение… Те могат да измислят нови правила, да усложняват играта до безкрайност. Как може човек, толкова кух колкото се бе чувствал Пьоклер в онази нощ, да бъде достатъчно приспособен за такова преживяване?
По дяволите — просто нелепо — не беше ли я виждал от всички възможни ъгли в старата им градска квартира? Носена на ръце, заспала, плачеща, засмяна, пълзяща, гладна. Често се бе връщал у дома прекалено уморен, за да успее да се добере до кревата, лягаше на пода напъхал глава под дървената маса, свит на кълбо, сломен, питащ се дали ще може изобщо да заспи. Първият път, когато Илзе забеляза това, тя допълзя и седна, загледана продължително в него. Никога не го бе виждала неподвижен, в хоризонтално положение, със затворени очи… Той бавно се унасяше в сън. Илзе се приведе и го захапа за крака, тъй както захапваше хлебни корички, цигари, обувки, всичко, което може да бъде храна. — Аз съм баща ти — Ти си неподвижен и ставаш за ядене. Пьоклер изкрещя и се претърколи по-далеч от нея. Илзе се разрева. Той бе прекалено уморен и изобщо не му беше до възпитание и дисциплина. В края на краищата Лени я успокои.
Той познаваше всички плачове на Илзе, първите й опити да проговори, какъв цвят са лайната й, звуците и формите, които я успокояваха. Трябваше да знае дали това дете е негово или не. Ала не знаеше. Прекалено много неща се бяха случили в промеждутъка. Прекалено много история и сънища…