Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
В изпълнената с очакване тишина на нощта Айла започна да отмерва необичаен ритъм на непознат за тях инструмент. В него нямаше нищо мистично, беше си просто една голяма дървена купа, издялана от цяло парче дърво, обърната с дъното нагоре. Айла я беше донесла със себе си от долината и тя изненадваше Мамутоите колкото с размера си, толкова с това, че се използваше като музикален инструмент. Дървета като това, от което беше направена съдината, не вирееха в откритите, сухи, ветровити степи. Дори в периодично наводняващата се речна долина рядко растяха толкова големи дървета, но малката долина, в която тя бе живяла, бе скрита от лошите хапливи ветрове и предоставяше предостатъчно вода, за израстването на няколко големи иглолистни дървета. Едно от тях беше ударено от гръм и тя бе направила паницата от сърцевината му.
Айла използваше гладка дървена пръчка; за да извлече звука. Макар че можеха да се постигнат някои вариации на тона като се удряше на различни места, това не беше ударен музикален инструмент като резониращите черепни барабани или лопатките; беше създаден само за отмерване на ритми. Хората от Лъвския бивак бяха заинтригувани, но това не беше техният тип музика и не им действаше много приятно. Ритмичните звуци, които Айла произвеждаше, бяха подчертано чужди, но както се надяваше, те създаваха подходящата атмосфера с усещане за Клана. Мамут беше погълнат от спомени за времето, което бе прекарал сред този народ. Финалните и удари не създадоха чувство за завършеност, а по-скоро усещане за нещо предстоящо, което остана да витае във въздуха.
Бивакът не знаеше какво да очаква, но когато Айла хвърли пелерината и се изправи, хората останаха удивени от рисунките по тялото и — кръгове в червено и черно. С изключение на някои татуировки по лицата на онези, които принадлежаха към Огнището на Мамута, Мамутоите украсяваха дрехите, а не телата си. За пръв път хората от Лъвския бивак добиха впечатление за света, от който бе дошла Айла, една толкова чужда за тях култура, че не можеха да я възприемат напълно. Не ставаше въпрос само за различия в стила на туниките, в подбора на доминиращите цветове, в предпочитанието на вида копия, нито дори в езика. Това беше друг начин на мислене, но определено човешки.
Гледаха като омагьосани как Айла напълни с вода дървения съд, който беше дала на Мамут. След това тя взе един сух корен, който не бяха забелязали, и започна да го дъвче. Отначало беше трудно. Коренът беше стар и сух и тя трябваше да изплюва соковете му в съдината. Не биваше изобщо да ги гълта. Когато Мамут я бе попитал дали коренът запазва въздействието си и когато престои, Айла му бе обяснила, че ефектът му дори се усилва.
След известно време, което и се стори много продължително — тя си спомни, че и първия път трябваше да мине дълго време — тя изплю кашата със соковете в съдината с вода. Разбърка я е пръст, докато се получи водниста бяла течност. Когато реши, че изглежда както трябва, тя подаде купата на Мамут.
Като думкаше по собствения си барабан и тръскаше тракалката от гривни, старият шаман зададе правилния такт на барабанистите и певците, после кимна на Айла, с което показа, че е готов. Тя беше неспокойна, предишният и опит с корена и навяваше неприятни асоциации и тя отново си повтори всички подробности по подготовката, като се опита да си спомни всичко, което Иза и беше казвала. Беше направила всичко, за да приближи максимално ритуала до този на Клана. Тя също кимна на Мамут и той поднесе съда към устните си. Отпи от него. Когато го преполови, даде останалото на Айла и тя го допи.
Имаше някакъв старинен вкус, напомнящ плодородна глинеста почва в дълбоки, гъсти гори от незапомнени времена, странни гигантски дървета, през чиито зелени корони се процеждаше слънчева светлина. Усети въздействието на течността почти веднага. Зави и се свят, загуби ориентация.
Землянката се завъртя около нея, погледът и се замъгли, мозъкът и сякаш се разшири и главата и стана тясна за него. Изведнъж землянката изчезна и тя се озова на друго място, тъмно място. Почувства се изгубена и за миг я обзе паника. После усети, че някой протяга ръка към нея и разбра, че и Мамут бе на същото място. Когато го откри, Айла се успокои, но Мамут не беше в съзнанието и така, както беше по-рано с Креб, и не направляваше нито нея, нито самия себе си, както беше сторил Креб. Мамут не упражняваше абсолютно никакъв контрол върху нея, той просто присъстваше — искаше да види какво ще се случи.