Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Най-после Айла долови слабо пеенето и думкането на барабаните, сякаш те бяха вътре в землянката, а тя — отвън. Съсредоточи вниманието си върху звука. Той имаше стабилизиращо въздействие, даваше и опорна точка и усещането, че не е сама. Близостта на Мамут също имаше успокояващ ефект, макар че и се искаше да присъства силния направляващ ум, който по-рано и бе показал пътя.
Тъмнината избледня в сивота, която просветля и накрая засвети с цветовете на дъгата. Усети движение, сякаш те с Мамут отново прелитаха над земята, но не се виждаха очертания, присъстваше само усещането за преминаване през сияен облак. Постепенно, с нарастването на скоростта, омарата на облака изтъня в тънък слой преливащи се цветове на дъгата. Тя се плъзгаше надолу в дълъг светещ тунел, чиито стени наподобяваха тези на мехур, скоростта и все повече се увеличаваше, тя се носеше право към някаква ярка бяла светлина, подобна на слънчевата, но ледено студена. Тя извика, но звук не се чу, гмурна се в светлината и мина през нея.
Озова с в дълбока, студена, черна пустота, която и беше ужасяващо позната. Беше попадала в нея и преди, но тогава Креб я бе открил и извел оттам. Едва-едва долови, че Мамут е още с нея, но знаеше, че той не може да и помогне. Човешкият напев се усещаше като много слабо отекване. Беше сигурна, че ако то спре, няма да може да намери обратния път, но и не беше сигурна, че иска да се върне. Тук отсъстваха усещанията, чувствата, имаше само пустота, която и позволяваше да съзре объркването си, мъчителната си любов и отчаяната си тъга. Черната пустота беше страшна, но не изглеждаше по-лоша от тази вътре в нея.
Айла отново усети раздвижване и чернотата избледня. Пак се озова в мъглявината на облак, но този път той беше по-плътен и по-тежък. Облакът се разтвори и пред Айла се откри пространство, което не означаваше нищо за нея. Не беше обичайният приятен, неподреден, естествен пейзаж. Пространството беше изпълнено с непознати фигури и форми; равни, правоъгълни, с твърди гладки страни и прави ръбове и с големи струпвания на ярки, крещящи, неестествени цветове. Някои неща се движеха бързо, или може би само така изглеждаше. Не разбираше защо, но това място не и харесваше. Опита се да го отблъсне от себе си, да се измъкне от него.
Джондалар видя как Айла изпи сместа и се намръщи загрижено, когато тя залитна и лицето и пребледня. Изхълца няколко пъти и се свлече на земята. Мамут също лежеше отпуснат, но за шамана не беше необичайно да изглежда безжизнен, когато навлезеше много надълбоко в отвъдния свят, търсейки духове, независимо от това дали беше ял или пил нещо, което да му помогне. Мамут и Айла бяха положени по гръб под звуците на непреставащото думкане и пеене. Джондалар видя, че Вълчо се опитва да стигне до нея, но го дръпнаха настрана. Той знаеше, как се чувства зверчето. Джондалар искаше да се втурне към Айла и дори погледна към Ранек, за да види реакцията му, но Лъвският бивак не изглеждаше разтревожен и той не посмя да се намеси в свещения ритуал. Вместо това запя заедно с другите. Мамут се беше постарал да им втълпи колко важно бе пеенето.
Когато мина дълго време и никой от двамата не помръдна, Джондалар започна да се безпокои за Айла. Стори му се, че видя и други загрижени лица. Стана и се опита да я види, но огънят беше прегорял и в землянката бе станало по-тъмно. Чу скимтене и видя в краката си Вълчо. Малкото зверче пак изскимтя и го погледна умоляващо. На няколко пъти тръгваше към Айла, а после се връщаше при него.
Чу как Уини изцвили от пристройката. Стори му се обезпокоена, сякаш бе надушила опасност. Високият мъж отиде да види какво става. Малко вероятно беше, но в пристройката все пак можеше да се промъкне хищник и да застраши конете, докато всички хора бяха заети. Когато го съгледа, Уини отново изцвили. Джондалар не забеляза никаква причина за неспокойното поведение на кобилата, но тя явно беше разтревожена. Не се успокои дори от потупванията и нежните му думи. Продължаваше да се дърпа към входа, който водеше към Огнището на Мамута, макар че преди никога не беше правила опити да влиза вътре. И Рейсър беше неспокоен, може би нервността на майка му се предаваше и на него.
Вълчо отново се появи в краката му, скимтейки и ръмжейки, тичайки ту към Огнището на Мамута, ту към него.
— Какво има, Вълчо? Какво те безпокои?
„И какво безпокои Уини“ — помисли си той. Сетне внезапно осъзна причината за тревогата и на двете животни. — „Айла! Те сигурно усещат, че Айла е изложена на някаква опасност!“
Джондалар закрачи обратно и видя, че няколко човекът бяха наобиколили Мамут и Айла и се опитваха да ги разбудят. Вече не можеше да се сдържа и се втурна към Айла. Тя беше вдървена, със стегнати мускули и студена. Едва дишаше.