Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Тогава давай да вземаме лодка и да прибираме тази проклета Купа — каза Мат. — С малко късмет можем да напуснем проклетия Ебу Дар още тази нощ.
— Но това е глупаво, Мат. И не ми казвай, че те унижавам. Няма да пълзим из Рахад по тъмно и няма да напуснем Ебу Дар преди да сме използвали Купата.
Той понечи да възрази, разбира се, но Дерис се възползва от обстоятелството, че се е разсеял, за да го изрита отново. Той се дръпна зад Биргит и изрева някой да му помогне.
— Той ли е Стражникът ви, Елейн Седай? — попита Реане с неверие.
— Светлина, не, разбира се! Стражникът ми е Биргит. — Реане зяпна. И понеже бе отговорила на въпроса й, Елейн също я попита — нещо, което никога нямаше да си позволи да попита друга Сестра: — Реане, ако нямаш нищо против да ми кажеш, на колко години си всъщност?
Жената се поколеба, хвърляйки поглед към Мат, но той продължаваше да се извърта, за да задържи ухилилата се Биргит между себе си и Дерис.
— Догодина — каза Реане, сякаш това бе последната дреболия на този свят — ще стана на четиристотин и двадесет.
Мерилил припадна.
ГЛАВА 32
Впечатано в Пламъка
Елайда до Аврини а-Ройхан седеше на Амирлинския трон, високия стол с резбовани по него лозници, боядисан сега в шест цвята, вместо в седем, с шарф с шестцветни ресни на раменете, и погледът й обгръщаше подредения в кръг Съвет на Кулата. Боядисаните столове на Заседателките бяха преподредени покрай подиума, сега по-нарядко заради останалите само шест Аджи вместо предишните седем, а осемнадесетте Заседателки покорно стояха прави. Младият ал-Тор бе коленичил кротко до Амирлинския трон — той нямаше да проговори, освен ако не му се разрешеше, което днес нямаше да се случи. Днес той беше само един от многото символи на нейната власт, а дванадесетте най-близки и радващи се на най-големи привилегии Заседателки сияеха в единението си, контролирано лично от нея, за да го опазят читав.
— Великият консенсус е постигнат, майко — изрече хрисимо Алвиарин и сведе глава под увенчания с Пламъка жезъл.
Долу на пода, под подиума, Шериам пищеше неистово и стражите от Гвардията на Кулата трябваше да я придържат от двете страни. Червената сестра, която я беше заслонила, се зъбеше презрително. Романда и Лелейн хладно съхраняваха външно спокойствие, но повечето от останалите заслонени и пазени от стражата жени хлипаха тихо на пода, може би от облекчение, че само на четири бе наложено най-тежкото наказание, а може би от страх пред това, което ги чакаше. Най-съкрушени бяха трите, които бяха дръзнали да седнат в бунтовническия Съвет на разтурената вече Синя Аджа. Всяка от бунтовничките беше изхвърлена от своята Аджа, докато Елайда не им дареше великодушно правото да помолят да бъдат приети отново, но някогашните Сини разбираха, че ги очакват тежки години, докато с труд и усилие си възвърнат благоволението, години, преди да им се позволи да бъдат присъединени към която и да било Аджа. Дотогава те щяха да са в шепата й.
Тя се изправи и Единствената сила, протичаща през нея от кръга, засия като могъщо доказателство за властта й.
— Съветът е съгласен с волята на Амирлинския трон. Нека Романда да е първата, която да бъде набита с брезови пръчки. — Главата на Романда трепна; нека да види колко достойнство ще й остане, докато бъде усмирена. Елайда махна рязко с ръка. — Отведете пленничките и доведете първите нещастно заблудени Сестри, които ги последваха. Ще приема подчинението им.
Сред пленничките отекна вик и една от тях се откъсна от гвардееца, сграбчил я за ръката. Егвийн ал-Вийр се хвърли на стъпалата в нозете на Елайда с протегнати умолително ръце, по бузите й се стичаха сълзи.
— Прости ми, майко! — изплака момичето. — Покайвам се! Ще се покоря; вече съм ви покорна. Моля ви, само не ме усмирявайте! — Прекършена, тя падна по очи и раменете й се разтърсиха от хлипове. — Моля ви, майко! Разкайвам се! Покайвам се искрено!
— Амирлинския трон може да си позволи милост — изрече Елайда ликуващо. Бялата кула трябваше да се лиши от Лелейн, Романда и Шериам за назидание, но можеше да съхрани силата на момичето. А Бялата кула бе тя самата. — Егвийн ал-Вийр, ти си въстанала срещу своята Амирлин, но аз ще проявя милост. Ти ще бъдеш облечена наново в бялото на новачка, докато аз лично не отсъдя дали да бъдеш издигната по-нагоре, но още днес ти ще си първата, която ще положи Четвъртата клетва над Клетвената палка, клетва за вярност и пълно покорство пред Амирлинския трон.
Пленничките западаха на колене и завикаха да им се позволи да положат клетвата, да докажат най-искреното си покорство. Лелейн бе една от първите и нито Романда, нито Шериам — сред последните. Егвийн изпълзя по стъпалата, за да целуне полите на Елайда.