Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Мат изръмжа наум, наведе се от седлото, дръпна шапката си от ашандарей и го издърпа. После си нахлупи шапката.
— Готови сме да продължим, Талманес. Заведи ни където ни чакат хората ти и ще видим дали ще извадим късмет да избегнем сеанчан-ците на излизане от Алтара, както вие на влизане.
— Доста сеанчанци видяхме. — Талманес завъртя дорчото и го подкара до Пипе. — Макар че повечето като че ли бяха алтарци. Лагерите им, изглежда, са пръснати навсякъде. За щастие, не видяхме от онези летящи същества, за които чухме да разправят. Но има един проблем, Мат. Свлачище. Загубих си ариергарда и част от товарните коне. Проходът е здраво запушен, Мат. Пратих трима души да се изкатерят, със заповед до другите да поведат Бандата за Андор. Единият си счупи врата, другият — крак.
Мат дръпна рязко юздите на Пипс.
— Предполагам, че това е проходът, за който говореше Ванин?
Талманес кимна, а Ванин, който яздеше зад тях, се обади:
— Адски си прав, той е. Проходите не растат по дърветата, не и в планина като Дамонас. — Никакво уважение нямаше у този човек.
— Тогава ще намериш друг — каза Мат. — Чувал съм, че можеш с вързани очи да си намериш пътя посред тъмна нощ. Не би трябвало да те затрудни. — Малко ласкателство никога не вреди. Пък и наистина беше чувал такива неща за него.
Ванин издаде звук, все едно че си глътна езика.
— Друг проход? Да съм намерел друг проход, вика. В планини като Дамонас не можеш ей така да намериш друг проход. Защо според тебе знаех само за един? — Сам се изненада, че си го призна. Доскоро твърдеше, че само бил чувал за него.
— Какво имаш предвид? — попита навъсено Мат и Ванин обясни. Доста надълго, като за него.
— Една Айез Седай ми го обясни веднъж. Виждаш ли, има стари планини. Имало ги е преди Разрушението, примерно на морското дъно, или нещо такова. По тях има проходи навсякъде, широки и полегати. Можеш да минеш през тях, ако внимаваш и имаш достатъчно припаси, и рано или късно ще излезеш от другата страна. А има и планини, възникнали по времето на Разрушението. — Дебелакът извърна глава и се изхрачи. — В тях проходите са тесни, а понякога изобщо не можещ да ги наречеш проходи. Тръгнеш ли през тях, може да се скитащ, докато храната не ти свърши, и така и да не стигнеш от другата страна. Много народ, пренасящ това, което сигурно ще наречеш „необ-лагаема стока“, е пострадвал, като изгубят такъв проход; хората измират, преди да намерят нов, който да ги преведе през висините. Навлезем ли в Дамонас с тоя запушен проход, сигурно и ние ще измрем. Като онез, дето не са си завъртели главите навреме и не са видели пътя назад.
Мат ги огледа един по един: Тюон, Айез Седай и Олвер. Всички зависеха от него, за да се спасят, но спасителният път от Алтара вече не съществуваше.
— Да тръгваме — рече той. — Трябва да помисля.
И скапано добре трябваше да помисли. Колкото скапано можеше по-добре.
Глава 26
Светът сякаш стана мъгла
Играчката подкара бързо през леса, но Тюон яздеше плътно зад него — със Селусия до нея естествено, — тъй че можеше да го чуе какво си приказва с Талманес. Собствените й мисли обаче се сплитаха с чутото. Значи беше отраснал с Преродения Дракон, тъй ли? Прероденият Дракон! А беше отричал, че изобщо знае нещо за него. Тази негова лъжа не беше успяла да засече, а я биваше в засичането на лъжи. В Сеандар незасечената лъжа можеше да те убие или да те прати за продан на платформата като собственост. Да беше разбрала за увъртанията му, щеше да го зашлеви през лицето, вместо да му позволи да я целуне. Виж, това наистина беше шок, такъв, от който едва ли щеше скоро да се съвземе. Селусия й беше описвала какво е да те целуне мъж, но описанията й бледнееха пред действителността. Не, сега трябваше да слуша.
— Оставил си Естеан да командва? — избухна Играчката толкова силно, че две гургулици изхвърчаха от гнездото си в храстите с жално гукане. — Та той е глупак!
— Не е чак толкова глупав, че да слуша Дерид — отвърна спокойно Талманес. Не приличаше на човек, който лесно може да се възбуди. Оглеждаше се внимателно и непрекъснато въртеше глава. От време на време оглеждаше и небето над гъстите клони. Само беше чувал за ракен, но и за тях се озърташе. Думите му бяха още по-отривисти и бързи от тези на Играчката и й беше трудно да ги следи. Колко бързо говореха тези хора! — Карломин и Реймон не са глупаци, Мат — Реймон поне е глупак само понякога, — но никой от двамата няма да слуша един простосмъртен, колкото и да разбира повече от война от тях. Виж, Едорин ще слуша, но пожелах той да е с мен.