Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Първата кола вече отминаваше и Джедоу подвикна:
— Ерик ще ти разкаже. Той ще надзирава разтоварването.
Ру му махна с ръка и влезе в двора с първата каруца. Това не беше първата му доставка в двореца, но досега беше най-голямата. От юг бе пристигнал керван от Кеш и Долината на сънищата и към стоките в него бяха прибавени и неща за двореца, специално за лорд Уилям. Имаше постоянна заповед и всички доставки, предназначени за специалните сили на Калис, трябваше да бъдат адресирани до дворцовия съдия. Посредниците, наблюдаващи потока стоки към и от пристанището и кервансараите, разположени извън градските стени, отдавна бяха забелязали, че товарите директно се пренасят в двореца само от каруци на „Гриндъл и Ейвъри“.
Покрай предната стена на дворцовия комплекс бе изградено ново складово помещение, което пресичаше съдебния двор по цялата му дължина. Ру го бе видял при последните си посещения в двореца и бе доста озадачен, но не бе питал нищо. Спря каруците си пред входа, където го очакваха трима души.
Ерик му махна, махна му и Грейлок, някогашният мечемайстор на барона на Даркмоор. До тях стоеше самият дворцов съдия, а зад него се криеше странният му любимец Фантус — покритият със зелени люспи летящ гущер, както го определяше мислено Ру.
— Моите почитания, господа — поздрави ги Ру и скочи от капрата. — Къде трябва да бъдат разтоварени тези стоки?
— Нашите хора ще ги разтоварят — каза Грейлок и махна към новопостроеното складово помещение.
Ерик даде знак и цял отряд войници в черни униформи дотичаха и започнаха да развързват въжетата на каруцата. Свалиха страничната дъска и започнаха разтоварването.
— Честито. Джедоу ми каза.
— Да, повишиха ни — вдигна рамене Ерик.
— Трябваше. — Грейлок сложи ръка на рамото на Ру. — Започнахме да оформяме командната верига.
Гущерът изсъска и лорд Уилям каза:
— Тихо, Фантус. Ру е служил с нас. Капитан Грейлок не издава нищо.
Като че ли разбрал думите му, огнедрейкът се отпусна до ботушите на дворцовия съдия, изпъна врат и лорд Уилям го почеса зад дебелите очни издатини.
— Капитан Грейлок? — каза Ру. — Какво става всъщност?
— По-лесно е, когато се разправяш с хората от обикновените военни поделения — повдигна рамене Грейлок. — Но нашата част е… необикновена — каза той, като погледна въпросително лорд Уилям, за да разбере дали не казва на Ру нещо повече. Дворцовият съдия не му обърна внимание и той продължи: — Имам да върша много неща и не съм задължен да искам разрешение от никого.
— С изключение на мен — усмихна се лорд Уилям.
— И на капитана — каза Ерик.
— Кой капитан — попита Ру.
— Аз съм един от капитаните, Ру — усмихна се Грейлок. — Но има само един човек който е „Капитана“: Калис.
— Разбира се — рече Ру. Вече разтоварваха втората кола. Той махна на каруцаря и му подвикна:
— Изкарай я. Сега ще дойда.
Човекът на капрата, бивш войник от същата команда, кимна, зави и подкара към портата.
— Къде е капитанът? — попита Ру.
— В двореца, говори с принца — каза Грейлок.
При тази реплика дворцовият съдия леко поклати глава. Ру погледна Ерик, който като че ли напрегнато наблюдаваше разговора, и въздъхна.
— Добре де. Няма да кажа нищо. Но кога тръгвате все пак?
Лорд Уилям направи крачка и застана пред Ру.
— Какво искаш да кажеш с това „тръгвате“?
— Не изучавам военното изкуство, като добрия си приятел Ерик, милорд — усмихна се Ру, — но и аз бях войник.
Той погледна растящата камара стоки в склада.
— Пък и това не е обикновена доставка за един допълнителен гарнизон тук, в двореца. Очевидно готвите експедиция. Отивате пак натам, нали? — Той ги изгледа подред. — Отново там.
— Ще те посъветвам да пазиш размишленията за себе си, Рупърт Ейвъри — каза дворцовият съдия Уилям. — Доверяваме ти се, но само отчасти.
— Няма да кажа и дума извън тези стени, така че не се безпокойте. — Ру вдигна рамене. После размисли и допълни: — И знайте, че не само аз мога да си направя подобна сметка, като наблюдавам какво влиза и не излиза оттук.
Лорд Уилям като че ли се раздразни от тази забележка, защото се обърна към Грейлок и Ерик и рече:
— Погрижете се за това. Мисля, че трябва да говоря и с херцог Джеймс. — Щракна с пръсти и посочи нагоре. Огнедрейкът се стрелна към небето с яростна сила, а Уилям обясни на стреснатия Ру: — Казах му да отиде на лов. Остарява. Твърди, че все още може да вижда, както преди, но истината е, че малко го домързява. Ако позволя на кухненския персонал постоянно да му дава остатъци от храната, ще надебелее като твоите мулета и няма да може да се отлепи от земята.
Каза последното с печална усмивка и после си тръгна.