Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Сестро, това не го е направил той — не би било по силите му! Всевишният Аллах е укрепил човешката му сила, за да влезе в нашите земи, да те плени, да победи войската ти, да разгроми по този начин баща ни цар Акбар, който властва над царете на всички джинове! Той може и повече, но не желае да прекалява със силата, която има!…
Но ето вече утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато изгряло слънцето, всички решили да си тръгват. Сбогували се. Ударил Хасан по земята с жезъла, изскочили седемте му слуги, приветствали го и рекли:
— Хвала на Аллаха, че вече душата ти е спокойна! Нареди каквото искаш, и ще го имаш по-бързо от мигване на окото!
— Аллах да ви дари с добро! Запрегнете ни два от най-хубавите си коне! — разпоредил се Хасан.
Те му довели два оседлани коня. Яхнал Хасан единия, взел и големия си син, яхнала жена му втория и взела малкия си син. Потеглили към страната си. Царицата и старицата ги изпратили и също поели обратно.
Пътувал Хасан с жена си и децата си цял месец, накрая видели пред себе си град. Видели около него дървета, течали потоци. Стигнали до градините и слезли от конете да си починат. Поседнали, заприказвали се и в този миг множество конници се спуснали към тях. Оказало се, че това е цар Хасун, господарят на Камфоровата земя. Хасан го поздравил и целунал ръцете му. Царят слязъл от коня си, поздравил го на свой ред с благополучното завръщане, много му се зарадвал и двамата приседнали на сянка под едно дърво да си поговорят. Хасан му разказал всичко, което му се било случило. Той се зачудил и рекъл:
— Синко, никой, който е отивал до островите Вакалвак, не се е върнал жив от там освен тебе! Хвала на Аллаха, че си жив и здрав!
Три дни останали там, яли, пили и се веселили. Хасан поискал позволение от цар Хасун да отпътува за страната си. Метнали се на конете си, самият цар ги придружил на десет дни път, после се сбогувал с тях. Хасан и семейството му продължили пътя си и пътували още цял месец. Стигнали до голяма пещера с порта от жълта мед.
— Виж тази пещера! — рекъл Хасан. — Там живее шейх Абу Руейш! Той ми направи голямо добро, като ме прати да се запозная с цар Хасун!
Започнал да разказва той на жена си за шейх Абу Руейш и ето че самият той се показал пред входа на пещерата. Щом го зърнал, Хасан слязъл от коня и му целунал ръцете. Шейхът го поздравил с благополучното завръщане, двамата влезли в пещерата, приседнали и Хасан разказал на шейх Абу Руейш всичко, което му се било случило по пътя за островите Вакалвак и обратно.
И докато си говорели така, някой почукал на портата. Шейхът отворил и видял, че е пристигнал шейх Абдул Кудус, яхнал слона си.
И Хасан заразказвал отново всичко, което му се било случило, и когато стигнал до историята с жезъла и такето, шейх Абдул Кудус му рекъл:
— Синко, благодарение на жезъла и такето ти спаси жена си и децата си и вече нямаш нужда от тях! Ние пък ти помогнахме да стигнеш до земята Вакалвак — направихме го по молба на моите племеннички! Моля те, дай на мен жезъла, а такето го дай на шейх Абу Руейш!
Хасан навел глава към земята и едва не се изпуснал да каже: „Няма да ви ги дам!“, но после си помислил: „Тези двама шейхове ми направиха голямо добро! Ако не бяха те, никога нямаше да спася жена си и децата си!“ После вдигнал глава и рекъл:
— Ще ви ги дам, господари, но все пак се боя от цар Акбар, бащата на жена ми, да не би да прати войски в моята страна и да застане насреща ми — та аз мога да им противостоя само ако жезълът и такето бъдат у мене!
— Не бой се, синко! — отговорил му шейх Абдул Кудус. — Ние ставаме тук като твои съгледвачи! Когото и да изпрати твоят тъст срещу тебе, ние още оттук ще го отблъскваме! От нищо не се бой — нищо лошо няма да ти се случи!
Хасан подал такето на шейх Абу Руейш и казал на шейх Абдул Кудус:
— Отведи ни в страната ми и тогава ще ти дам жезъла!
Хасан останал при двамата шейхове три дни и пожелал да тръгне на път. После възседнал една бързоходна камила, качил жена си на друга и взели децата при себе си. Свирнал шейх Абдул Кудус и от широката равнина дотичал неговият огромен слон. Всички тръгнали на път, а шейх Абу Руейш се прибрал в пещерата си.