Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Да… Да, можеше да иде при нея, нали? Къде беше тя? Полето на Мерилор. Там я беше оставил. Там трябваше да е. _Измести_ дотам, след като успя някак да събере сила да го направи. Но тя, разбира се, не беше там. Перин беше във вълчия сън.
Порталът, който щеше да прати Ранд. Щеше да е там. Трябваше просто да стигне до него. Трябваше…
Рухна на земята и усети, че се понася в нищото. Пред очите му причерня повече и от кипналото небе. „Поне… поне бях там за Ранд”, помисли си.
Вълците можеха да пазят Шайол Гул от тази страна вече, нали? Можеха да опазят Ранд… Трябваше.
Файле разбърка с пръчката малкия огън. Беше паднал мрак и огънят грееше със смътна червена светлина. Не бяха посмели да го направят по-голям. Убийствени същества дебнеха в Погибелта. Тук тролоците бяха най-малката опасност.
Вонеше ужасно и Файле очакваше да намери гниещ труп зад всеки опръскан с черни петна храст. Земята пращеше, където стъпваше, суха пръст се ронеше под ботушите й, сякаш дъжд не беше валял от столетия. Щом седна в лагера, видя няколко мъждукащи зелени светлини - като рояк светещи насекоми - да минават в далечината над някакви смътно очертани в тъмното дървета. Чувала беше достатъчно за Погибелта, за да затаи дъх, докато отминаха. Не знаеше какво представляват и не искаше да знае.
Беше повела групата си на къса обиколка, докато намерят това място за бивак. По пътя един от ратаите на кервана беше убит от клонка, друг - от това, че стъпи в нещо, което приличаше на кал - но беше разяло крака му. Беше стигнало до лицето му. Той се мяташе на земята и крещеше, докато умираше.
Погибелта. Не можеха да оцелеят тук. Само една малка обиколка беше убила двама от хората й, а Файле водеше около сто души, които трябваше да се опита да опази. Стражи от Бандата, няколко от Ча Файле, коларите и работниците в кервана. Осем от фургоните още бяха в движение. Дотук. А нататък?
Не беше сигурна дали ще оцелеят тази нощ. Светлина! Единственият им шанс за спасение, изглежда, беше в Айез Седай. Щяха ли да забележат какво се е случило и да им пратят помощ? Много смътна надежда, но пък тя не знаеше нищо за Единствената сила.
- Добре - каза тя тихо на хората, седнали с нея - Мандевин, Аравайн, Харнан, Сетале и Арела от Ча Файле. - Да обсъдим положението.
Всички изглеждаха оклюмали. Сигурно също като нея бяха плашени с истории за Погибелта още от деца. Бързата смърт на двама от групата им скоро след като се озоваха тук беше подсилила този страх. Знаеха колко опасно е това място. Стряскаха се от всеки звук в нощта.
- Ще обясня каквото мога - каза Файле, повече за да отклони вниманието им от обкръжаващата ги смърт. - По време на мехура на злото един от онези кристали прониза стъпалото на Бериша Седай точно докато тя правеше портала.
- Рана ли? - попита Мандевин. - Може ли да е достатъчно, за да обърка портала? Вярно, не знам много за работите на Айез Седай, нито съм искал да знам. Ако някоя е разсеяна, възможно ли е да направи случайно отвор към погрешно място?
Сетале се намръщи и физиономията й привлече вниманието на Файле. Сетале не беше нито благородничка, нито офицер. Но имаше нещо в тази жена… излъчваше авторитет и мъдрост.
- Знаеш ли нещо? - попита я Файле.
Сетале се покашля.
- Знам… малко за преливането. Беше привлякло любопитството ми по някое време. Понякога, ако сплитът е направен погрешно, той просто не върши нищо. В други случаи резултатът е гибелен. Не съм чувала за сплит, който да прави нещо такова, в смисъл да действа, но погрешно.
- Ясно - каза Харнан и потръпна. - Другата възможност е да мислим, че тя е _искала_ да ни прати в Погибелта.
- Може би беше объркана - каза Файле. - Напрежението я е накарало да ни изпрати на погрешно място. Случвало ми се е да се обръщам в миг на напрежение и да разбера, че бягам в грешната посока. Би могло да е нещо такова.
Другите кимнаха, но Сетале изглеждаше притеснена.
- Какво има? - настоя Файле.
- Обучението на Айез Седай е доста дълго по отношение на подобна ситуация - каза Сетале. - Никоя жена не стига нивото Айез Седай, без да се научи да прелива под изключително напрежение. Има определени… прегради, които една жена трябва да преодолее, за да може да носи пръстена.
„Тъй - помисли Файле. - Сетале трябва да има роднина, която е Айез Седай. Някоя близка, щом са споделяли толкова лична информация. Сестра може би?”
- Допускаме ли тогава, че това е някакъв капан? - попита объркано Аравайн. - Че Бериша е била Мраколюбка? Сянката, разбира се, има по-големи неща, които да праща в грешна посока от някакъв си продоволствен керван.
Файле замълча. Рогът беше в безопасност. Сандъкът, в който беше прибран, бе в малката палатка до тях. Бяха подредили фургоните в кръг и си бяха позволили само този огън. Останалите от кервана спяха или се опитваха да заспят.