Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Тишината на нощта я караше да се чувства все едно я гледат хиляди очи. Ако Сянката бе замислила капан за кервана й, това означаваше, че знае за Рога. В такъв случай бяха в сериозна опасност. По-сериозна от това, че бяха в самата Погибел всъщност.
- Не - каза Сетале. - Не, Аравайн е права. Това не може да е преднамерен капан. Ако не беше мехурът на злото, изобщо нямаше да скочим през отвора, без да погледнем накъде води. Доколкото знаем, тези мехури се появяват съвсем произволно.
„Освен ако Бериша не се е възползвала от обстоятелствата”, помисли Файле. Освен това и смъртта й. Раната в корема й не изглеждаше да е причинена от шиповете. Приличаше на рана от нож. Сякаш някой беше нападнал Бериша _след като_ Рогът бе изнесен през портала. За да не каже какво е направила?
„Светлина - помисли Файле. - Ставам подозрителна.”
- И? - попита Харнан. - Какво ще правим?
- Зависи - отвърна Файле и погледна Сетале. - Има ли начин някоя Айез Седай да разбере къде сме?
Сетале се поколеба, сякаш не й се искаше да издаде колко знае. Но после отсече:
- Сплитовете оставят след себе си утайка. Тъй че да, някоя Айез Седай би могла да открие къде сме. Утайката обаче не остава дълго - най-много няколко дни, при това за мощен сплит. А не всички преливащи могат да ги разчитат - това е рядък талант.
Начинът, по който говореше, така властно и убедително… как излъчваше усещането, че може да й се вярва. „Не е роднина значи - помисли Файле. - Тази жена се е обучавала в Бялата кула.” Дали не беше като кралица Мургейз? Твърде немощна в Единствената сила, за да стане Айез Седай?
- Ще изчакаме един ден - каза Файле. - Ако не дойде никой, ще поемем на юг и ще се опитаме да избягаме от Погибелта колкото може по-бързо.
- Чудя се колко далече на север сме. - Харнан се потърка по брадичката. - Не горя от желание да прехвърлям планини, за да се върна у дома.
- Предпочиташ да останеш в Погибелта ли? - попита Мандевин.
- Е, не. Но може да отнеме месеци, докато се измъкнем. Месеци пътуване през самата Погибел…
„Светлина. Месеци пътуване през място, където имаме късмет, че загубихме само двама души за ден.” Изобщо нямаше да успеят. Дори без фургоните керванът щеше да изпъква в тази околност като нова рана на болна кожа. Щяха да имат късмет, ако оцелееха още ден или два.
Файле едва устоя на подтика да погледне към палатката. Какво ли щеше да стане, ако не го занесеше на Мат навреме?
- Има и друга възможност - каза Сетале колебливо.
Файле я погледна.
- Онзи връх, който виждате на юг от нас - заговори Сетале с явна неохота. - Това е Шайол Гул.
Мандевин прошепна някакво проклятие и стисна очи. Другите пребледняха. Файле обаче схвана намека.
- Там Прероденият Дракон воюва срещу Сянката - каза Файле. - Една от армиите ни ще е там. С преливащите, които могат да ни изведат.
- Точно така - каза Сетале. - А районът около Шайол Гул е известен като Изпепелените земи, земи, за които казват, че ужасите на Погибелта ги избягват.
- Защото сигурно е още по-ужасно! - каза Арела. - Щом те не ходят там, то е защото се страхуват от самия Тъмен!
- Тъмния и войските му може да са съсредоточени в боя - каза Файле замислено и кимна. - Не можем да преживеем дълго в Погибелта - ще сме мъртви до няколко дни. Но ако в Изпепелените земи няма ужаси и ако можем да стигнем до войските ни там…
Изглеждаше много по-обнадеждаващо - колкото и крехка да беше надеждата, - отколкото да се опитат да вървят месеци през най-опасното място на света. Каза, че ще помисли какво да правят, и освободи съветниците си.
Те тръгнаха да приготвят постелите си, Мандевин - да провери мъжете на стража. Файле остана загледана унило в жаравата на огъня.
„Някой наистина уби Бериша - помисли си. - Сигурна съм.” Мястото на портала наистина можеше да е било неволно. Неволните грешки се случваха, дори на Айез Седай, каквото и да мислеше Сетале. Но ако _все пак_ имаше Мраколюбец в кервана, който е надникнал през отвора и е видял, че води към Погибелта, лесно можеше да е решил да убие Бериша, та Рогът и керванът да се изгубят.
- Сетале - каза Файле, щом жената мина покрай нея. - Две думи.
Сетале седна до нея. Лицето й беше сдържано.
- Знам какво ще попиташ.
- Откога не си в Бялата кула?
- Десетилетия вече.
- Можеш ли да направиш портал?
Сетале се засмя.
- Дете, не мога и свещ да запаля. Бях изгорена в една злополука. Не съм държала Единствената сила от над двайсет и пет години.