Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Изглежда, е изчезнал, мадам — отвърна Каролин. — Разпитах гостите, както наредихте, но никой не го е виждал.
Графинята изсумтя и погледна покрай госпожица Темпъл към вратата, където стоеше полковник Аспиш.
— Не зная — запротестира той. — Хората ми претърсиха имението…
— Интересно, тъй като Бленхайм би бил верен на лорд Робърт — отбеляза Сонк.
— Лорд Робърт е под наша власт! — настоя Крабе.
— Най-малкото под властта на вашия Баскомб — каза Сонк. — А какви бяха тези книжа?
Говореше на Аспиш, който не разбра въпроса.
— Чантата с книжата! — викна Сонк. — Взехте я от доктор Свенсон! Баскомб я взе от вас!
— Нямам представа — отговори полковникът.
— И вие сте зле като Блах! — подигра му се Сонк. — А той къде е впрочем?
Граф Д’Орканч въздъхна тежко.
— Майор Блах е мъртъв. Кардинал Чан.
Сонк завъртя очи и сви рамене. Обърна се пак към полковник Аспиш:
— Къде е Баскомб сега?
— С лорд Робърт — каза Каролин. — След като господин Бленхайм…
— Къде другаде да е? — извика Крабе още по-ядосано. — Къде? Раздава книгите с посланията — някой все трябва да го свърши в отсъствието на Бленхайм!
— Какъв късмет, че го замества — ледено каза графинята.
— Госпожа Марчмур е с него. Убеден съм, че й вярвате толкова, колкото аз вярвам на Баскомб! — запени се Крабе. — Със сигурност и двамата са доказали верността си към всички нас!
Графинята се обърна към Смайт.
— Капитане, пратете двама от хората си да доведат господин Баскомб, когато свърши. Доведете го тук заедно с лорд Робърт; ако е необходимо.
Смайт веднага махна на войниците си и драгуните тръгнаха.
— Къде е Лидия? — попита Сонк.
— С принца — отговори Каролин. — Изпращат гостите.
— Благодаря, Каролин — каза графинята. — Поне някой внимава.
— И се провикна към Смайт: — Нека войниците ви доведат и тях.
— Доведете ги при мен — дрезгаво каза графът. — Работата ни с тях не е приключила.
Думите му увиснаха заплашително във въздуха.
— Всичко може да се уреди лесно — заяви заместник-министърът, като се обърна към граф Д’Орканч, — ако се консултираме с книгата, в която са събрани мислите на лорд Робърт. Тя ще даде ясно да се разбере, че съм направил това, което се бяхме уговорили. Би трябвало да съдържа подробен разказ за участието на лорда в цялото начинание — факти, които би могъл да знае единствено той.
— Беше унищожена поне една книга — каза графът.
— Как? — попита графинята.
— Чан.
— Проклет да е! — изръмжа тя. — Това наистина е краят. Знаете ли коя е книгата?
— Не мога да кажа, докато не сравня останалите с тефтера — каза графът.
— Да го направим тогава — ядно каза Крабе. — Бих искал да бъда реабилитиран възможно най-бързо.
— В момента ги пренасят на покрива — каза графът. — А както знаете, тефтерът е у вашия помощник.
— За бога! — извика Сонк. — Изглежда, Баскомб е станал незаменим!
— Той ще го донесе! — възрази Крабе. — Ще се оправим. Всичко това е нелепа загуба на време — разединява усилията ни и създава опасни закъснения — и най-вероятното обяснение за всички тези въпроси стои пред нас. — Той посочи с брадичка госпожица Темпъл. — Тя и другарите й причиниха безчет проблеми! Откъде знаем, че не са убили Бленхайм?
— Както Кардинал Чан закла господин Грей… — посочи спокойно Сонк и погледна графинята. Крабе обмисли думите му, примига, а после, оживен от промяната на посоката на разследването, кимна.
— А, да! Да! Съвсем бях забравил за това. Графиньо?
— Моля? Тъй като Чан е убиец, а господин Грей изчезна, не се съмнявам, че е бил убит. Не зная къде — бях инструктирала господин Грей да помогне на доктор Лоренц и графа с херцога.
— Но Чан каза, че го е срещнал под земята близо до тръбите! — извика Крабе.
— Това не го знаех… — изръмжа граф Д’Орканч.
— Бяхте зает с вашите дами — отговори му графинята, докато вадеше нова цигара, и хвърли поглед към дребната стъклена жена, която стоеше спокойно като опитомен леопард, нехаеща за кавгите им; яркият й тъмносин цвят бе още по-смайващ на фона на тъмното кожено палто на графа. — Чан каза, че господин Грей бил бърникал работата ви по мое нареждане. Най-ясното доказателство за това, разбира се, би било нещо в работата ви да се обърка. Но, доколкото виждам, вие извършихте три успешни трансформации. Тъй като това е процес, който, съвсем честно признавам, не разбирам ни най-малко, предлагам резултатите ви в доказателство, че Кардинал Чан е лъжец.