Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Тази заран аз получих цял-целеничък истински костюм, господа заседатели — рече Сам, — а туй беше съвсем необикновено и особено нещо за мене по онова време.
В отговор на това всички се разсмяха, а дребничкият съдия погледна гневно иззад писмената си маса и рече:
— Съветвам ви да внимавате, сър.
— Тъй каза и мистър Пикуик на времето, милорд — отвърна Сам, — и аз много внимавах за оня си костюм, ама наистина много внимавах, милорд.
Съдията впи строг поглед в Сам в продължение на две минути, но тъй като чертите на Сам си останаха напълно невъзмутими и спокойни, той направи знак на адвоката Бъзфъс да продължи.
— Да не искате да кажете, мистър Уелър — рече адвокатът Бъзфъс, като многозначително скръсти ръце и се полуобърна към съдебните заседатели в знак на мълчаливо уверение, че има още да се разправя със свидетеля, — да не искате да кажете, мистър Уелър, че не сте видели тази сцена, когато тъжителката припада в обятията на ответника, сцена, която вече чухте описана от свидетелите?
— Разбира се, че не съм я видял — отвърна Сам. — Седях в коридора, докат’ ме повикат, а после старата госпожа я нямаше.
— Слушайте сега, мистър Уелър — рече адвокатът Бъзфъс, като потопи голямо перо в мастилницата пред себе си с цел да уплаши Сам, показвайки му, че ще запише неговия отговор. — Вие сте били в коридора и все пак не сте видели нищо от станалото. Имате ли очи, мистър Уелър?
— Да, имам очи — отвърна Сам — и само толкоз. Ако те бяха чифт патентовани микроскопи с екстра сила да увеличават два милиона пъти, тогаз може би щях да видя през стълбището и чамовата врата; но, видите ли, тъй, само с две очи, зрението ми е доста ограничено.
При този отговор, даден без дори помен на раздразнение, напълно простодушно и хладнокръвно, зрителите се разкикотиха, дребничкият съдия се усмихна, а адвокатът Бъзфъс изглеждаше необикновено глупав. След кратка консултация с Додсън и Фог високообразованият адвокат отново се обърна към Сам и рече с мъчително усилие да прикрие яда си:
— А сега, мистър Уелър, ще ви запитам по друг един въпрос, моля.
— Моля, сър — повтори Сам в най-добро разположение на духа.
— Спомняте ли си да сте ходили в дома на мисис Бардел през ноември миналата година?
— О, да, много добре.
— О, наистина си спомняте това, така ли, мистър Уелър? — възвърна си доброто настроение адвокатът Бъзфъс. — Знаех, че ще се разберем в края на краищата.
— И аз тъй си знаех, сър — отвърна Сам и зрителите отново се разкикотиха.
— Добре, предполагам, че сте отишли там да поговорите малко за това дело… а, мистър Уелър? — рече адвокатът Бъзфъс и погледна многозначително съдебните заседатели.
— Отидох там да платя наема; но ние наистина заприказвахме за делото — отвърна Сам.
— О, вие наистина заприказвахте за делото — подхвана сияещ адвокатът Бъзфъс, защото очакваше някаква нова важна улика. — И тъй, какво си говорихте за делото? Ще бъдете ли така любезен да ни го кажете, мистър Уелър?
— С най-голямо удоволствие, сър — отвърна Сам. — След като двете благонравствени госпожи, дето ги разпитваха днеска, подхвърлиха туй-онуй, незначителни работи, дамите захванаха страшно много да хвалят достойното поведение на господин Додсън и Фог… онез двамата джентълмени, дет седят до вас сега.
Тези думи естествено привлякоха всеобщото внимание върху Додсън и Фог, които се постараха да изглеждат колкото се може по-добродетелни.
— Юридическите съветници, които подготвиха делото на тъжителката — поясни адвокатът Бъзфъс. — Добре! Те, значи, говореха с голямо възхищение за достойното поведение на господата Додсън и Фог, така ли?
— Да — продължи Сам, — те казаха, че било много щедро от тяхна страна да вземат туй дело на своя си сметка и да не искат никакви пари, освен ако ги изстискат от мистър Пикуик.
При този съвсем неочакван отговор зрителите отново се закискаха, а Додсън и Фог, зачервени целите, се наведоха към адвоката Бъзфъс и припряно му зашепнаха нещо на ухото.
— Напълно сте прави — високо рече адвокатът Бъзфъс с привидно спокойствие. — Съвсем са безполезни всякакви опити да се стигне до някакво показание през непроницаемата тъпота на този свидетел, милорд… Вървете си, сър!
— Не иска ли някой друг джентълмен да ме попита още нещо? — зададе въпрос Сам, като се огледа без никакво смущение.