Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Полуотворена, милорд — обясни адвокатът Снъбин.
— Тя каза открехната — рече дребничкият съдия с лукав вид.
— Това е едно и също, милорд — рече адвокатът Снъбин.
Дребничкият съдия погледна недоверчиво и подчерта, че ще си вземе бележка по тази точка. После мисис Клъпинс продължи:
— Аз влязох, господа, просто да кажа добр’утро и се качих, без да ме видят, по стълбата до задната стая. Господа, в предната стая се чуваха гласове.
— И вие сте подслушвали, струва ми се, нали, мисис Клъпинс? — запита адвокатът Бъзфъс.
— Извинявайте много, сър — възрази мисис Клъпинс с величествен вид, — таквиз неща аз ги презирам. Говореха много високо, сър, и не можеше да не чуя.
— Добре, мисис Клъпинс, вие не сте подслушвали, но сте чули гласове. Беше ли един от тях гласът на мистър Пикуик?
— Да, сър, неговият глас.
И след като установи ясно, че мистър Пикуик е говорел на мисис Бардел, мисис Клъпинс повтори малко по малко, с помощта на многочислени въпроси, оня разговор, с който нашите читатели са вече запознати.
По лицата на съдебните заседатели се четеше подозрение, а адвокатът Бъзфъс се усмихна и седна. Съдебните заседатели изглеждаха наистина застрашителни, когато адвокатът Снъбин заяви, че той няма да подлага свидетелката на кръстосан разпит, защото мистър Пикуик считал за свой дълг спрямо нея изрично да заяви, че нейните показания били, общо взето, верни.
След като бе веднъж пробила леда, мисис Клъпинс счете, че й се удава удобен случай да направи кратък доклад за собствените си домашни истории; и тъй, тя незабавно се залови да осведомява съда, че засега била майка на осем деца, но имала основателни надежди да дари на мистър Клъпинс девето отроче след шест месеца около тази дата. На това интересно място тя биде прекъсната от извънредно ядосания дребничък съдия; и като последица на това прекъсване тази достопочтена дама биде учтиво изведена навън от мистър Джаксън заедно с мисис Сандърс без повече приказки.
— Натаниъл Уинкл! — рече мистър Скимпин.
— Тук — отвърна слаб глас. Мистър Уинкл възлезе в свидетелската ложа и след като съответно положи клетва, се поклони на съдията съвсем почтително.
— Не гледайте мен, сър — рече остро съдията в отговор на поздрава, — гледайте заседателите.
Мистър Уинкл изпълни заповедта и насочи очите си към мястото, гдето смяташе за най-вероятно да се намират съдебните заседатели; а на него му бе напълно невъзможно да види каквото и да е в тогавашното му объркано душевно състояние.
Започна разпитът на мистър Уинкл от мистър Скимпин — многообещаващ млад човек на четиридесет и две или три години, стараещ се естествено да обърка колкото се може повече един свидетел, предразположен явно в полза на противната страна.
— А сега, сър — подхвана мистър Скимпин, — бъдете тъй любезен и съобщете на негова светлост и господа съдебните заседатели вашето име. — И мистър Скимпин наклони глава на една страна, за да изслуша с изострено внимание отговора, като едновременно хвърли поглед към съдебните заседатели, сякаш даваше да се подразбере, че той няма да се учуди, ако вродената склонност на мистър Уинкл към лъжесвидетелство го накара да каже някое друго, а не своето собствено име.
— Уинкл — отвърна свидетелят.
— Как е малкото ви име, сър? — запита сърдито дребничкият съдия.
— Натаниъл, сър, тоест милорд.
— Натаниъл Даниъл или Даниъл Натаниъл?
— Не, милорд, само Натаниъл, без никакъв Даниъл.
— Защо тогава ми казахте Даниъл, сър — сопна се съдията.
— Не съм казвал Даниъл, милорд — отвърна мистър Уинкл.
— Казахте, сър — възрази съдията, като сви строго вежди. — Как иначе ще е попаднало това „Даниъл“ в бележките ми, ако не сте го казали вие, сър?
Този довод несъмнено беше неоспорим.
— Мистър Уинкл има доста къса памет, милорд — намеси се мистър Скимпин с нов поглед към съдебните заседатели. — Надявам се, че ще намерим средства да я освежим, преди да свършим с него.
— Предупреждавам ви да внимавате, сър — рече дребничкият съдия на свидетеля, поглеждайки го зловещо.
Горкият мистър Уинкл се поклони и се стараеше да се държи с привидна непринуденост, обаче беше толкова смутен в този момент, че приличаше по-скоро на заловен джебчия.
— А сега, мистър Уинкл — рече мистър Скимпин, — моля, слушайте ме добре, сър; позволете и аз да ви посъветвам, за ваше лично добро, да не забравяте предупреждението на негова светлост да внимавате. Ако не се лъжа, вие сте близък приятел на ответника Пикуик, нали?