Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Познавам мистър Пикуик от… доколкото мога да си спомня в този момент, почти…
— Моля не отбягвайте въпроса ми, мистър Уинкл. Близък приятел ли сте на ответника, да или не?
— Аз точно щях да кажа, че…
— Ще отговорите ли на въпроса, сър, или няма да отговорите?
— Ако не отговорите на въпроса, ще бъдете задържан, сър — намеси се дребничкият съдия, откъсвайки поглед от бележника си.
— Хайде, сър — рече мистър Скимпин. — Да или не, моля?
— Да — отвърна мистър Уинкл.
— Да, значи. А защо не го казахте веднага, сър? Може би познавате и тъжителката? Е, мистър Уинкл?
— Не я познавам; виждал съм я.
— О, значи, не я познавате, но сте я виждали? Бъдете тъй любезен тогава и изяснете на съдебните заседатели какво искате да кажете с това, мистър Уинкл.
— Искам да кажа, че не съм близък с нея, но съм я виждал, когато ходех на гости у мистър Пикуик на Гозуъл Стрийт.
— Колко пъти сте я виждали, сър?
— Колко пъти?
— Да, мистър Уинкл, колко пъти? Ще повторя въпроса си дванадесет пъти, ако желаете, сър. — И високообразованият джентълмен решително и сурово сви вежди, сложи ръце на хълбоците и се усмихна многозначително на съдебните заседатели.
При този въпрос се дойде до поучително сплашване, обичайно при подобни случаи. Най-напред мистър Уинкл заяви, че му било невъзможно да каже колко пъти е виждал мисис Бардел. После го запитаха дали не я е виждал двадесет пъти, на което той отговори: „Сигурно… дори повече.“ Тогава го запитаха дали не я е виждал сто пъти… дали можел да се закълне, че я е виждал повече от петдесет пъти… дали бил сигурен, че не я е виждал поне седемдесет и пет пъти… и т.н.; в края на краищата стигнаха до удовлетворителното заключение, че той трябва да внимава, с оглед на собствената си личност, какво точно говори. Когато свидетелят биде доведен по този начин до желаното състояние на нервна обърканост, разпитът продължи както следва:
— Кажете, моля, мистър Уинкл, дали си спомняте, че сте посетили ответника Пикуик в онази му квартира, в дома на тъжителката, на Гозуъл Стрийт, през въпросното утро миналия месец юли?
— Да, спомням си.
— Бяхте ли придружен тогава от ваш приятел на име Тъпман и друг приятел на име Снодграс?
— Да.
— Тук ли са те?
— Да, тук са — отвърна мистър Уинкл и погледна за доказателство към мястото, гдето седяха неговите приятели.
— Моля, внимавайте в моите думи, мистър Уинкл, и не се занимавайте с вашите приятели — рече мистър Скимпин с нов многозначителен поглед към съдебните заседатели. — Те трябва да дадат своите показания без предварително съвещание с вас, ако такова не се е състояло вече (още един поглед към съдебните заседатели). Сега, сър, разкажете на господа съдебните заседатели какво сте видели при влизане в стаята на ответника тази именно заран. Хайде, говорете, сър; рано или късно вие всичко ще ни разкажете.
— Ответникът, мистър Пикуик, държеше тъжителката в своите обятия, обвил ръце около кръста й — отвърна мистър Уинкл с лесно обяснима нерешителност, — а тъжителката сякаш беше припаднала.
— Чухте ли ответника да казва нещо?
— Чух го да я нарича добро създание и го чух как я молеше да се съвземе, защото положението било неловко, ако някой влезел… все думи от този род.
— А сега, мистър Уинкл, ще ви задам само още един въпрос, като ви моля да имате пред вид предупреждението на негова светлост. Бихте ли се заклели, че Пикуик, ответникът, не е казал при въпросния случай: „Драга мисис Бардел, добро ми създание, съвземете се от това положение, защото с това положение вие трябва да свикнете“ или подобни думи с това съдържание?
— Аз… аз наистина не го разбрах така — отвърна мистър Уинкл, изумен от това ловко стъкмяване на няколкото думи, дочути от него, — аз бях на стълбището и не можех да чуя съвсем ясно; но създаденото у мен впечатление е…
— Господа съдебните заседатели не се интересуват от създаденото у вас впечатление, мистър Уинкл — прекъсна го мистър Скимпин. — Боя се, че това впечатление не би могло да е от голяма полза за честните и прями люде. Вие сте били на стълбището и не сте могли да чуете съвсем ясно; но не бихте могли да се закълнете, нали, че Пикуик не е употребил израза, който току-що цитирах? Така ли е?