Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Да… не мога да се закълна — отвърна мистър Уинкл, а мистър Скимпин си седна с тържествуващ вид.
Каузата на мистър Пикуик не бе имала много щастлив ход до този момент, тъй че никак не бе препоръчително да се утежнява с някакви нови подозрения. Но тъй като беше препоръчително личността му да се представи по възможност в по-благоприятна светлина, мистър Фънки се изправи, с надежда да се добере до нещо по-значително, като и той подложи мистър Уинкл на кръстосан разпит.
— Струва ми се, мистър Уинкл — подхвана мистър Фънки, — че мистър Пикуик не е много млад.
— О, да — отвърна мистър Уинкл. — Би могъл да ми е баща.
— Вие уведомихте моя високообразован колега, че отдавна познавате мистър Пикуик. Имате ли някакви основания да считате или да предполагате, че той е възнамерявал да се жени?
— О, не; не, разбира се! — отвърна мистър Уинкл с толкова жар, че би трябвало мистър Фънки да го отпрати от свидетелската ложа с възможно най-голяма скорост. Адвокатите твърдят, че има два вида извънредно лоши свидетели: прекалено боязливите и прекалено ревностните; на мистър Уинкл бе писано да играе и двете роли.
— Ще отида още по-далеч, мистър Уинкл — продължи мистър Фънки много гладко и самоуверено. — Виждали ли сте някога в обноските или поведението на мистър Пикуик към другия пол нещо, което да ви навее мисълта, че той е имал някакви брачни намерения в напредналите години на своя живот?
— О, не; не, разбира се! — отвърна мистър Уинкл.
— Било ли е винаги държането му спрямо жените това на човек, достигнал вече доста напреднала възраст и удовлетворен от собствените си занимания и забавления, както един баща би се отнасял към своите дъщери?
— Без всякакво съмнение — отвърна мистър Уинкл от все сърце. — Тоест… да… о, да, разбира се.
— И никога не сте забелязвали в неговото държане към мисис Бардел или коя и да е друга жена нещо подозрително и в най-малка степен? — рече мистър Фънки, като се готвеше да седне, защото адвокатът Снъбин му смигаше от известно време.
— Н… н… не — отвърна мистър Уинкл, — освен при един незначителен случай, който, не се съмнявам, би могъл лесно да се обясни.
Ако злополучният мистър Фънки си бе седнал, когато адвокатът Снъбин му бе смигнал отначало, или ако адвокатът Бъзфъс бе прекратил този неправилен кръстосан разпит от самото начало (но последният добре разбра, че не бива да го стори, защото, виждайки смущението на мистър Уинкл, той схвана незабавно, че то по всяка вероятност ще донесе нещо, което да ползува неговата довереница), нямаше да се стигне до това неуместно признание.
Щом тези думи се изплъзнаха от устата на мистър Уинкл, мистър Фънки седна, а адвокатът Снъбин доста припряно каза на мистър Уинкл, че може да напусне свидетелската ложа и мистър Уинкл се канеше да го стори с голяма готовност, но адвокатът Бъзфъс го спря.
— Стойте, мистър Уинкл, стойте! — рече адвокатът Бъзфъс. — Ще има ли негова светлост любезността да запита свидетеля в какво се състои този единствен случай на подозрително държане спрямо жените от страна на този джентълмен, който е на възраст да му бъде баща.
— Чухте ли какво каза високообразованият защитник, сър? — забеляза съдията, обръщайки се към нещастния измъчен мистър Уинкл. — Опишете случая, за който споменахте.
— Милорд — рече мистър Уинкл, като трепереше от вълнение, — аз… аз бих предпочел да не го направя.
— Възможно е — рече дребничкият съдия, — но трябва да го направите.
И всред дълбокото мълчание в цялата зала мистър Уинкл колебливо заразказва, че незначителната случка, навяваща подозрение, се състояла в това, че мистър Пикуик бил заварен посред нощ в спалнята на една дама; събитието, според мистър Уинкл, завършило с осуетяване брака на въпросната дама и довело до принудително закарване на цялата компания до Джордж Нъпкинс, ескуайър, магистрат и миров съдия на градчето Ипсуич!
— Можете да се оттеглите, сър — рече адвокатът Снъбин.
Мистър Уинкл действително се оттегли и замаян се втурна бързо до „Джордж и ястребът“, гдето биде заварен от прислугата няколко часа по-късно да стене глухо и жално, заровил глава във възглавниците на софата.
После в свидетелската ложа бидоха поканени един след друг Трейси Тъпман и Огъстъс Снодграс; и двамата потвърдиха показанията на нещастния си приятел; и двамата бяха доведени до границата на отчаянието от премного изтезаващи въпроси.