Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Когато парчетата натрошено стъкло най-сетне се укротиха, покривките и пердетата притихнаха по местата си, а хората замлъкнаха слисани, жената в окървавената синя роба бе коленичила в краката на Майката Изповедник.
Калан се извисяваше насред уталожващия се хаос.
Хората гледаха в шок. Никой не бе виждал Изповедник да освобождава силата си. Не беше нещо, което се прави пред зрители. Ричард си помисли, че едва ли някой от присъстващите ще забрави случилото се, докато е жив.
— По дяволите, това боли! — изохка Зед, докато разтриваше лактите си и разкършваше рамене.
Щом погледът и умът на Ричард се проясниха от пронизващата болка, която мигом обхвана цялото му тяло, той забеляза, че жената е оставила кървава диря по ръкава на бялата рокля на Калан.
Коленичила пред Майката Изповедник, жената не приличаше ни най-малко на убиец. Беше средна на ръст, обикновена на вид. Масури тъмна коса едва докосваха раменете й. Ричард знаеше, че човек, докоснат от изповедническа сила, не само не усеща болката така, както я усещат околните, но на практика възприятията за болка са толкова далечни и притъпени, че едва ли не са последна грижа. За човек, докоснат от тази сила, Изповедникът беше всичко.
Нямаше значение коя е била жената преди това — вече не бе същият човек.
— Господарке — прошепна тя, — на вашите заповеди.
Гласът на Калан прозвуча леден.
— Повтори какво си сторила. Искам да чуя онова, което ми каза преди малко.
— Убих собствените си деца — изрече монотонно жената. — Мислех, че знаеш.
Думите се врязаха в напрегнатата тишина и, Ричард бе убеден, накараха мнозина да потръпнат. Други ахнаха.
— Затова ли дойде при мен?
— Донякъде — кимна онази. — Трябваше да ти кажа какво съм направила. — По бузата й се изтърколи сълза. — И какво бях принудена да направя.
Сега, когато бе загубила самоличността и съзнанието си, жената плачеше — Ричард знаеше това — не задето е убила децата си, а заради опита да посегне на живота на Калан. Изповедникът, който я бе докоснал, вече беше единственото важно нещо в живота й. Чувството за вина я смазваше.
Ричард се наведе и внимателно стисна жената за дясната китка, докато издърпваше кървавия нож от хватката й. Обезоръжаването й вече не бе наложително, но въпреки това той се почувства по-добре. Онази май изобщо не забеляза.
— Какво те накара да постъпиш така? — попита Калан властно и с такава смразяваща интонация, че всички затаиха дъх.
Лицето на жената се извърна към Калан.
— Трябваше. Не исках да видят този ужас.
— Кой ужас?
— Да бъдат изядени живи, Господарке — отвърна жената, все едно бе най-очевидното нещо на света.
Гвардейците затегнаха обръча около Господаря Рал. Няколко Морещици, които се бяха опитали да попречат на жената, но не бяха успели да стигнат навреме, се плъзнаха зад гърба й. Всяка от тях стискаше своя Агиел.
Калан не се нуждаеше от охрана или Морещици и не се страхуваше от нападение с нож от един човек. Веднъж докоснат от силата й, човек се превръщаше в безпомощен роб на Изповедника и бе неспособен да й противостои, камо ли да я нарани. Единствената им грижа беше да й доставят удоволствие. Това включваше самопризнания за всяко извършено от тях престъпление, за което би могла да ги попита Калан.
— Какво говориш?
Жената запримига.
— Не можех да допусна да преживеят мъките, които им предстояха. Смилих се над тях, Господарке, и ги убих бързо.
Натан се надвеси към Ричард и прошепна:
— Това е жената, за която ти говорих, онази, която работи в кухнята. Дето притежава някакви способности да вижда бъдещето.
Калан наклони глава към жената, при което онази се отдръпна.
— Откъде знаеш, че са щели да преживеят мъки?
— Получих видение, Господарке. Понякога получавам видения. В това видение видях какво ще се случи, ако останат живи. Нима не разбираш? Не можех да позволя такива неща да се случат на моите съкровища.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че си получила видение, което ти е наредило да убиеш собствените си деца?
— Не — тръсна глава жената. — Във видението ми те бяха изядени живи, остри зъби се впиваха в тях и ги разкъсваха, а те пищяха от ужас и болка. Видението не ми каза да ги убия, но след това, което видях, знаех какво трябва да направя, за да не изживеят тази ужасяваща съдба. Проявих милост към тях, Господарке, кълна се.