Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Как така изядени живи? Изядени живи от кого?
— От тъмни създания, Господарке. Черни същества идват за моите съкровища. Тъмни сили, диви, промъкват се в нощта.
— Значи, имала си видение и заради него си решила да убиеш децата си сама.
Беше обвинение, не въпрос. Все пак жената го прие за въпрос и кимна, преливаща от желание да достави удоволствие на своята Господарка.
— Да. Прерязах им гърлата. Кръвта им изтече и бързо изгубиха съзнание, докато плавно се отнасяха към смъртта. Не им се наложи да изстрадат онова, което съдбата им беше приготвила.
— Плавно се отнасяха? — попита Калан през зъби, като едва сдържаше гнева си. — Да не би да твърдиш, че не са страдали, не са се съпротивлявали?
Ричард беше виждал хора с прерязани гърла, Калан също.
В никакъв случай не можеше да се каже, че плавно се отнасят към смъртта. Бореха се за живота си в ужасяваща, предсмъртна агония, с настървението, с което се бореха за глътката живот, която ги задавяше в собствената им кръв. Такава смърт бе потресаваща по своето насилие.
Жената кимна, докато се мъчеше да си припомни.
— Да, може би малко. Но не задълго, Господарке. Съпротивляваха се за кратко. Не толкова, колкото биха се съпротивлявали, ако бяха оживели и онези нощни твари бяха дошли и бяха изтръгнали вътрешностите им.
Когато Калан вдигна очи при звука на тревожен шепот, тълпата притихна.
— Така става, когато човек си мисли, че вижда в бъдещето. — Тя стигна челюст и стрелна с гневен поглед вторачените в нея гости. — Ето го резултата: без време отнет живот.
Калан насочи гневния си поглед към свитата в краката й жена.
— Възнамеряваше да използваш ножа си срещу мен, нали? Искаше да ме убиеш.
— Да, Господарке. — Сълзите бликнаха наново. — Затова трябваше да ти кажа какво съм направила.
— Какво имаш предвид?
— Трябваше да ти кажа защо съм убила децата си, за да разбереш защо се налага да убия теб. Исках да те спася, Господарке.
— Да ме спасиш ли? От какво да ме спасиш?
— От същата съдба, Господарке. — По бузите й започнаха да се ронят сълзи. — Моля те, Господарке. Не мога да понеса мисълта за онази смърт, която видях, че те очаква. Не мога да понеса мисълта, че тялото ти ще бъде разкъсвано, докато крещиш, сам-самичка, без никой, който да ти помогне. Ето защо трябваше да те убия — за да те избавя от тази съдба, както избавих децата си.
Ричард имаше чувството, че коленете му омекват.
— И какво беше това, дето ме изяждаше в твоето видение?
— Същото, което изяде живи децата ми, Господарке. Тъмни твари, черни сили, които те повалят. Няма да успееш да им се измъкнеш.
Жената протегна ръце в умоляващ жест.
— Може ли да ми върнеш ножа, моля те? Трябва да те избавя от тази съдба. Моля те, Господарке, позволи ми да изстрадам болката от това убийство, за да ти спестя агонията и ужаса, които ще изживееш иначе. Моля те, Господарке, позволи ми да те убия бързо.
Калан изгледа несбъднатата си убийца с поглед, изпразнен от всякаква емоция.
— Не.
Кървавите ръце на жената се вдигнаха към гърдите й и се вкопчиха в окървавената й роба. Тя понечи да си поеме дъх, но въздух не дойде. Очите й се облещиха, лицето й пламна. Строполи се на земята, сви се на кълбо настрани и се загърчи в агония. Остатъците от въздух най-сетне изсвистяха и напуснаха дробовете й.
Погледът на Калан се вдигна към изумените зяпачи — безмълвен укор към всеки, който би могъл да си мисли, че пророчеството ще му помогне.
Зелените й очи, които започваха да се изпълват със сълзи, най-сетне се обърнаха към Ричард. Само като я погледна, сърцето му се сви.
Плъзна ръка около кръста й.
— Хайде. Трябва да си починеш.
Калан кимна и се облегна на рамото му, приела предложената й подкрепа. Кара, Зед, Натан и Бенджамин вече бяха започнали да образуват защитен обръч около нея. Морещиците и гвардейците от личната охрана на Ричард отцепиха тълпата.
Калан стисна Кара за ръката.
— Толкова съжалявам. Исках празникът ви да е перфектен.
— Наистина беше перфектен, Майко Изповедник. Жената не успя да те нарани, ти си жива и здрава, а тази, която направи покушение срещу теб, лежи мъртва. Какво по-перфектно от това? На всичкото отгоре ще ти се наложи да изслушаш една лекция за това дали е безопасно да пускаш хора толкова близо до себе си.
Калан се усмихна, докато се отдалечаваше с Ричард, който я подкрепяше.
Единадесета глава
— КАК Е ТЯ? — попита Зед, щом Ричард затвори вратата след себе си.
— Добре. — Ричард махна с ръка, за да разсее притесненията на дядо си. — Просто се нуждае от почивка.