Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Ричард забеляза гневното пламъче в зелените очи на Калан и изпревари отговора й.
— Твърдим само, че бъдещето не е нещо установено. Човек сам гради бъдещето си. Ако вярваш, че бъдещето ти е известно, това води до промени в поведението ти, в решенията, които вземаш, променя начина ти на живот и плановете ти. Подобни неща могат да имат разрушителни последствия. Трябва да правим най-доброто за себе си, а не това, което пророчеството твърди, че ни очаква.
Бъдещето, поне в по-голямата си част, не се съдържа в пророчеството. Дали определено пророчество е валидно, не всекиму е дадено да разбере.
Макар това да не прозвуча задоволително, поне обра ентусиазма на хората да чуят някое цветисто предзнаменование.
— Пророчеството носи смисъл — взе думата Натан, — но този смисъл може да бъде изтълкуван само от най-талантливите в тази област и мога да ви уверя, че такива неща не са скрити в купчина свински чревца.
Забелязала колебанието в очите на хората, Кара, облечена в бялата си кожена униформа, застана от лявата страна на Ричард.
— В Д’Хара има една приказка: Господарят Рал е магия срещу магия, ние сме стомана срещу стомана. Той неведнъж е доказвал себе си пред всички нас. Оставете магията на него.
Изречени от Морещица, тези думи прозвучаха смразяващо категорично.
Тълпата явно съзнаваше, че не просто ровят там, където не им е работа, а прекрачват граници. Някак посрамени, си зашушукаха тихо, че вероятно точно така трябва да направят — да оставят тези неща на хората, които най-много разбират от тях. Всички като че се поотпуснаха, сякаш се дръпнаха от ръба на скала.
С крайчеца на окото си Ричард мярна как една от жените със сини роби, които поднасяха храната, се приближава към Калан и поставя внимателно длан на лявата й ръка, сякаш иска да й довери нещо.
Това най-вече привлече вниманието на Ричард. Обикновено хората не отиваха ей така да поставят длан върху ръката на Майката Изповедник.
Докато се обръщаше към Калан, Ричард видя обсебения поглед на жената и кръвта, обагрила предната част на робата й.
Вече беше тръгнал, когато мярна нож в другата ръка, която се вдигаше към гърдите на Калан.
Десета глава
ВРЕМЕТО КАТО ЧЕ ЛИ СПРЯ. Ричард разпозна без капчица съмнение вечната празнина между пулсациите на времето, онзи наелектризиран миг на затишие, преди да се взриви силата.
Намираше се на една крачка по-далеч, отколкото му бе нужно, за да може да спре жената навреме, но и съзнаваше, че е твърде близо за онова, което ще последва.
Нещата бяха излезли от контрола му и той нямаше какво да стори.
Животът и смъртта бяха увиснали в този миг време. Калан не можеше да си позволи да се поколебае. Ричард инстинктивно напрегна мускули, готов да се извърне, макар да знаеше, че каквото и да направи, няма да е достатъчно бърз, за да избегне сблъсъка.
Хората стояха облещени, застинали в шок. Няколко Морещици в червени кожени униформи вече бяха започнали да скъсяват тичешком дистанцията, която Ричард беше убеден, че не могат да покрият. Видя червеният Агиел на Кара да скача в дланта й, ръцете на войниците посегнаха към мечовете, а Зед понечи да изпрати магия. Ричард знаеше, че никой от тях няма шанс да стигне навреме.
В центъра на всичко това Ричард видя как жената стиска Калан под лакътя, докато в същото време другата й ръка описва дъга във въздуха, насочвайки ножа към гърдите на Калан.
В този миг движенията на всички наоколо тъкмо започваха.
В притихналия откъслек време изведнъж се разнесе тътенът на гръмотевицата без гръм.
Времето възвърна устремния си ход още щом мощната вълна изригна в затвореното пространство на банкетната зала.
Натискът във въздуха светкавично оформи обръч.
Хората в близост до центъра изкрещяха от болка и се проснаха ничком на пода, повалени от вълната. Тези по-назад отскочиха на няколко крачки. В шок и ужас те със закъснение вдигнаха длани да прикрият лицата си.
Храна се разхвърча от маси и колички; чаши и чинии се разбиха в стените; бутилки вино, прибори, кутийки, малки купи за сервиране, салфетки и парчета стъкло бяха понесени от ударната вълна и профучаха през залата с шеметна скорост. Щом вълната достигна далечния край на помещението, стъклата се пръснаха. Долната част на пердетата заплющя навън през разбитите прозорци. Ножове, вилици, храна, питиета, чинии и парчета потрошено стъкло задрънчаха по пода.
Ричард стоеше най-близо от всички до Калан в мига, в който тя освободи изповедническата си сила. Твърде близо. Да си на такова минимално разстояние от източника на подобна могъща сила беше опасно. Болката прониза всяка частица от тялото му и го повали на коляно. Зед се строполи, неспособен да се задържи на краката си. Натан, който стоеше малко по-нататък, се олюля и успя да улови Кара за ръката, за да й помогне да се задържи.