Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Късно ли? Че колко е часът?
— Дванайсет и половина.
— Ух, какъв си, Юрка, вечно ме заглавикваш с твоите философски приумици. Тогава утре сутринта ще му се обадим. Да вървим да си лягаме.
Тя постла на Коротков походното легло и според законите на гостоприемството му отстъпи правото да влезе в банята пръв. Когато най-после си легна, Настя се сви на кравай и уморено затвори очи, но не можа да заспи. Мислите й все се връщаха към Ира Терехина, която по волята на зла съдба бе останала съвсем сама в живота, макар да нямаше никаква вина за това.
— Не, не разбирам — внезапно възкликна тя на глас.
— Какво не разбираш? — сънено се обади Коротков, който вече беше позадрямал.
— Ами нищо не разбирам. Това момиче се блъска като грешен дявол, тича да работи на четири места и никой не иска да му помогне. Нали родителите на Ира са имали приятели, къде са те сега? Нима хората толкова се променят с времето? Не мога да си обясня, Юрик, къде се дянаха състраданието, съчувствието, най-обикновената жалост, ако щеш! Защо на никой не му трепва сърцето? Спомням си как живеехме ние, когато бях на четиринайсет години. Ако, не дай боже, нещо се беше случило с моите родители, щяха да се намерят най-малкото десет семейства, които да ми помогнат, да бъдат моя опора. Сигурна съм, че нямаше да остана сама. И те нямаше да допуснат да отида в интернат. А сега какво става?
— Именно това, което виждаш като жив пример с Терехина. Парите отравят душата на човека, Асенка. Целият цивилизован свят си е втълпил, че така е редно: някои имат много пари, дори твърде много, а други — малко или дори никак. Това за тях е нормалният ход на живота и няма защо човек да се коси. А нашите съотечественици раснеха с убеждението, че всички трябва да имаме еднакво малко пари. И затова, когато изведнъж се наруши обичайният ход на нещата у нас, и то така рязко, психологията ни не успява да се нагоди. Къде се е чуло и видяло да получаваш пенсия в размер на един билет за градския транспорт? Докато съседът ти разполага с три коли и две крайградски къщи и само при едно влизане в супермаркета харчи по десет твои пенсии. А какво друго може да породи това състояние на нещата освен злоба, завист, равнодушие към чуждото нещастие и неоправдана алчност?!
— Да, очевидно си прав — замислено каза Настя. — Още повече, като се прибави и липсата на сигурност за утрешния ден. Затова и богаташите не се занимават с благотворителност. От страх, че утре ще дойде нова власт и ще унищожи източниците му за доход, всеки гледа да натрупа колкото се може повече средства, за да живее прилично до края на живота си. А при всичките тези страдания на Ира из града снове някакъв си мъж, който живо се интересува от майката, сестрите и братчето й. Защо, Юра? От какво се е породил у него тоя интерес? И защо не се интересува изобщо от самата Ира?
— Слушай какво, ти направо ме изтормози — жално изпъшка Коротков. — Винаги ли, когато хората трябва да спят, ти хрумват така интензивно въпросите? Ще намерим тоя Николаев и ще му поискаме пълни обяснения. Имай търпение.
— Извинявай — виновно каза Настя. — Лека нощ.
Тя отсега вече беше сигурна, че няма да открият никакъв Александър Иванович Николаев. Пак добре, че нямаше да търсят например някой си Иван Петрович Иванов, но всъщност разликата не беше кой знае каква.
Зоя беше пълната противоположност на Вера. Не особено красива и с комплекс за малоценност, останала неомъжена до трийсет и седем години, тя приемаше бременността си като дар Божи и го гледаше с нямо благоговение и възторг. И макар че той беше баща на бъдещото й дете, винаги му говореше на „вие“. За разлика от енергичната и предприемчива Вера дори не намекваше за законен брак.
При работата му със Зоя методиката беше друга, тя трябваше да идва на процедури всяка седмица. И той най-прецизно следеше двете жени да не се засекат в кабинета му.
— Толкова време си губите с мен — срамежливо отбеляза Зоя, обличайки се след процедурата. — Не знам как да ви се отблагодаря.
— Глупости — раздразнено измърмори той. — Това е наше дете и аз съм длъжен да се грижа както за него, така и за теб. Как се чувстваш?
— Благодаря, добре. Само малко ме е страх. Нали казват, че на тая възраст е опасно да се ражда за първи път. Смятате ли, че всичко ще мине благополучно?
— Естествено. Избий си от главата тия мисли. Ти си нормална и здрава жена, така че всичко трябва да мине без усложнения. Нали затова идваш на контролен преглед всяка седмица.
Зоя бе в четвъртия месец. За нея той храни най-големи надежди. Двайсетте години упорит труд, безсънни нощи, връзки с нелюбими жени — всичко това трябва най-сетне да му донесе дългоочаквания резултат. И ако Зоя оправдае надеждите му, може би ще се ожени за нея. Един вид като благодарност към съдбата. Отношенията му с нея са онзи капитал, от чиято рента ще може да живее до края на дните си. Тя би била щастлива да му стане съпруга. А следователно ще му прощава всичко и предано ще се грижи за него цял живот.