Островът на изгубените [bg]

Да не беше мечка? Или някакво незнайно рунтаво чудовище? Да не би да беше попаднала от трън, та на глог? Иви се опита да се обърне, но успя само да се омотае още по-плътно в кожата - гъста, дебела, пухкава кожа... с две дупки за ръцете?

Не беше мечка, не беше и чудовище. Беше се омотала в кожено палто! Иви се опита да го свали, но се оказа, че е заклещена насред десетки палта - всичките или черни, или бели, или черно-бели, все от най-разкошни, пищни и гъсти кожи. Имаше петнисти оцелоти и норки с пръскани връхчета, копринено меки зибелини и лъскави скунксове, натъпкани като сардини. Бяха толкова огромни, толкова разточително пухкави. Това бе дрешникът на Круела де Вил, безценната й колекция, обектът на манията й и най-голямата й слабост.

Онези капани в другата стая бяха алармената й система, в случай че някой се доближи твърде много до палтата.

Накрая Иви успя да се отмотае от кожите и да разбута стената от палта точно в момента, в който една ръка посегна и я хвана за китката, след което я издърпа навън.

- Добре ли си? - беше Карлос.

Иви си пое дълбоко дъх.

- Да, мисля, че да. Спечелих ли? - добави тя сухо.

Карлос се засмя.

- На Мал няма да й стане приятно, че си оцеляла.

- Къде сме? - Иви се огледа. На пода беше проснат дюшек на буци, а до него стояха дъска за гладене и корито за пране заедно с тоалетка, покрита с десетки черно-бели перуки.

Когато видя засраменото изражение на Карлос, тя си даде сметка, че стои в неговата стая. Дрешникът на Круела водеше до будоар, в който спеше синът й.

- О!

Карлос сви рамене.

- Все е някакъв дом.

Макар собствената й майка да я нервираше понякога, тя беше обсебена само от грижите за външния й вид и дори когато се тревожеше, че Иви може и да не е най-красива на света, поне се отнасяше с нея като с принцеса, каквато беше. Стаята на Иви може и да беше мрачна и влажна, но имаше истинско легло, а не прост дюшек, с дебело одеяло и сравнително меки възглавници.

- Всъщност не е чак толкова зле, наистина! - увери го Иви. -

Сигурна съм, че е уютно и... ами няма как да настинеш тук. Можеш просто да ползваш някое от палтата вместо юрган, нали?

През стаята минаваше постоянно течение. Както собствения й замък, и Адското имение не беше изолирано срещу студа.

Карлос поклати глава.

- Не ми е позволено да ги докосвам - каза той и започна да прибира палтата по местата им. А бяха толкова много и така тежки.

- По-късно ще ги оправя. Тя ще се прибере чак в неделя.

Иви кимна.

- За всичко е виновна майка ми. Ако не беше решила да оспори властта на Злодеида, когато дойдохме на Острова, нищо лошо нямаше да се случи.

- Майка ти наистина ли е оспорила властта на Злодеида? - изуми се Карлос. Това беше нечувано.

- Е, все пак е кралица, нали така - обясни Иви. - И да, ядоса се, че всички на Острова предпочетоха Злодеида пред нея.

Тя пристъпи към тоалетката и започна да оправя грима си -лекичко напудри носа си и добави розов гланц на пухкавите си устни.

- И ето докъде стигнахме.

- Мал ще го преживее - увери я той.