![Мрачни дни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/0/mrachni-dni-bg-download.jpg)
Мрачни дни [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-24-1
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни дни [bg]». Краткое содержание книги:
Флетчър улови Валкирия за рамото, притегли я към себе си и преди тя да успее да протестира, я целуна по устните. Момичето се стегна в прегръдката му, но после палецът му нежно погали бузата й и тя се отпусна, облегна се на гърдите му. Стомахът й се преметна и се сви. После целувката свърши.
— Ако ще се заемаме с тази работа — рече Флетчър дрезгаво, — давай да почваме, че да свършваме. Не всеки ден, пращам някого в ада.
Чайна начерта на земята идеален кръг и Флетчър коленичи в него, хванал черепа с две ръце. Магьосницата нарисува край него няколко защитни символа. Ако нещо неканено все пак преминеше през портала, обясни тя, символите щяха да дадат на Флетчър време поне да затвори процепа между измеренията, преди да умре. Думите й изглежда не успокоиха телепортатора, но той не каза нито дума.
Чайна активира символите и от тях се заиздига червен дим, смеси се с черния пушек, който се надигна от самата черта на кръга. Димът оформи колона, която се издигна към небето, виейки се като торнадо. Въртеше все по-свирепо и бързо с всяка изминала секунда.
Този път Флетчър знаеше какво да прави. Преди единайсет месеца го бяха принудили да отвори портала и тогава му се наложи да се учи в крачка. Трябваше да използва Котвата-провлак — миналата година за котва служеше Гротескния, а сега — черепът на Скълдъгъри. Тогава момчето нямаше никаква подготовка, но все пак се беше справил, като после каза, че усещането било все едно му раздират вътрешностите. Днес обаче всичко му беше ясно — Валкирия го мяркаше през гъстия дим и той изглеждаше така, сякаш държи нещата под пълен контрол. Изглеждаше изпълнен с решителност. С гняв също, но и с решителност.
В средата на колоната от дим се появи жълта светлина, подобна на сплеснато вертикално слънце, краищата й грееха двойно по-ярко. Тя постепенно нарасна и се усили.
Чайна хвана Валкирия за ръката и се приведе до ухото й, за да надвика рева на бясно въртящата се колона от дим.
— Имаш един час — извика. — Точно след един час порталът ще се отвори отново. Най-добре бъди готова веднага да се върнеш тук — с или без Скълдъгъри.
— Няма да го изоставя там! — извика в отговор Валкирия. — Ти отговаряш за това, Флетчър, да не мърда от тука и да направи всичко необходимо, за да успеем да се приберем.
Чайна изгледа Валкирия с блестящите си светли очи и я прегърна.
— Благодаря ти, че правиш всичко това — изрече в ухото й.
После се дръпна и Валкирия пристъпи към портала. Светлината се извисяваше високо над главата й. Момичето облиза устни и прекрачи напред. Вятърът подхвана косата й и тя усети подобното на гравитация привличане — другото измерение я приветстваше, дърпаше я към себе си. Валкирия се поколеба за миг, после хукна и потъна право в жълтата светлина.
8.
Претенции
Лондон липсваше на Спрингхийлд Джак. Липсваха му покривите на столицата, куличките и еркерите, парапетите. Липсваха му нощите, когато танцуваше високо над града, наблюдавайки хората да преминават далече долу под него. Липсваше му начинът, по който лондончани крещяха, когато ги убиваше — сякаш се възмущаваха, че някой е посмял да им посегне, при положение, че принадлежат на най-великата нация и са родени в най-великия град.
Джак не се беше прибирал у дома почти година. Там го издирваха, преследваха го. Беше поживял в Париж и в Берлин, и двете столици му бяха харесали, но схвана същинските размери на носталгията по родината, едва когато осъзна, че в чужбина е започнал да убива само английски туристи. Депресията отново го връхлетя и го потисна за месеци. Най-после, за да се справи с нея, той си състави списък с имената на всички, които по някакъв начин носеха вина за изгнаничеството му, а когато приключи, с изненада установи колко бързо депресията се беше превърнала в чист гняв. Всеки от хората в списъка работеше за едно или друго Убежище някъде по света и в следващия миг в съзнанието на Джак се избистри мисията, на която щеше да се посвети оттук нататък.
Щеше да унищожи всички Убежища.
И ето, че сега всемогъщият случай го беше пратил в Дъблин, беше го събрал с двама мъже, с които никога не беше очаквал, че ще работи някога — Били Рей Сангуайн и Дъск. Но тъй като Сангуайн вече не се занимаваше с ония Безлики извратеняци, а враждата на Джак с Дъск поначало си беше на лична основа, Страшилището на Лондон беше готов да прости и да забрави всички дрязги. В края на краищата, сега имаха обща цел — да отмъстят на всички, които някога са се изпречвали на пътя им и са им пакостили.