Игрален дом [bg]

Мълчешком изкачиха стълбите до кафенето — почти винаги празно заради обичайната липса на продоволствия. Една бърза целувка, и се разделиха. Лиса се мушна в една от сградите, граничещи с площада — великолепно въплъщение на тропическия неокласицизъм, а Гая се отправи към изхода за коли и пешеходци. Оставаше й да мине покрай Факултета по физика и да се спусне надолу до сградата на Факултета по литература.

Когато влезе в аулата, преподавателката не беше дошла. Избегна първите редове и се шмугна в претъпканите средни редове, където беше по-трудно да се намери свободно място, отколкото на партера в театър „Лорка“ по време на балетна премиера. Когато откри едно, остави багажа си на долната табла на чина и се зае да преглежда тетрадките си. Някой й подаде един лист.

— Какво е това?

— Трябва да го подпишеш — помоли я Кастильо, идеологическият отговорник на аулата.

— Защо?

— Това е споразумение.

Тая прочете: студентите се задължават да изобличават философските и идеологическите постановки, които противоречат на принципите на марксизмаленинизма, в рамките на насоките за чистотата на комунистическия морал на младежта…

Боже господи! Поредната глупост. Тези седмични документи имаха ефекта на заразна епидемия. Заради тях трябваше да се крие, за да чете Юнг и Блаватска, заради тях едва успяваше да се добере контрабандно до определени филми на Вайда и Алмодовар.

— Няма да подпиша.

— Моля?

Няколко студенти се обърнаха да я погледнат.

— Няма да подпиша това.

— Защо?

При други обстоятелства би отвърнала „защото не искам“, този път запази мълчание.

— Не бъди инат — прошепна момчето, след като установи, че останалите се връщаха към своите занимания. — Сама ще си създадеш проблем. При всички положения тук никой не вярва в това. Подпиши го, какво толкова?

Гая застана нащрек. Не за първи път й пускаше една от онези фрази. Дали не е провокатор?

— Държат те на мушката, момиче — настоя той.

— Виж, Кастильо, казвал си ми го повече от двайсет пъти за последните седмици. Какво си намислил?

— Нищо, но ако не подпишеш, ще те посочат с пръст на следващото събрание. Точно по тази причина вече изхвърлиха трима души от „Чужди езици“.

— Все ми е едно.

— Не ставай глупава — намеси се Китаеца, който, въпреки прякора си, приличаше повече на мулат, отколкото на азиатец. — Подпиши и забрави за това.

Тя ги загледа, убедена, че играят някаква роля.

— Не разбирате ли, че това е пълна глупост?

Китаеца поклати глава в израз на униние, преди да започне да опипва джобовете си, сякаш се беше сетил, че трябва да намери нещо в тях.

— Китаец, убеди я — помоли го Кастильо. — На мен никога не ми обръща внимание.