![Игрален дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/9/igralen-dom-bg-download.jpg)
Игрален дом [bg]
- Автор: Чавиано Дайна
- Серия: Тайните на Хавана #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1366-8
- Переводчик: Катя Бобева
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Игрален дом [bg]». Краткое содержание книги:
Не обърна внимание на шумовете от балкона. Вече не я интересуваше, че богът е там и играе ролята на воайор, галейки се, за да се освободи от онзи небесносин ликьор, който струеше от него. Чувстваше, че пламти. Видя образа на Ошун да се плъзга по тялото й, да го покрива, да се отърква о кожата й, да се бори напразно да проникне в нея, да се опитва да се слее в триенето на разтеглени срамни устни. Бедрата й я удариха с яростта на жесток любовник. Беше топло; тропическа и лепкава жега. Изскочиха искри.
Слюнка върху кожата, карамелена пот: нежни устни, които се боеше да не нарани. Мъжете не се целуваха така, не притежаваха такива устни на кротък звяр. Почти се спря. Почти. Но не можеше да престане да го прави. Ела, ела, ухапи ме. Недра, мокри от захар. Силата на една жена, която подчинява кротостта на друга. Ти си моя, виждаш ли? Планини, които се сблъскват. Ром между бедрата. Ела, зарови се в мен. Нимфи, от които капе мед. Искам да се задуша, да убия себе си върху твоя влажен врат. Каква блестяща мастурбация — да галиш едно подобно тяло. Древен и вечен ритуал. Знойни кожи, знойни задници, знойни бедра, които не успяват да преминат, независимо че упорстват в устрема си на газели. Аз съм отворена, отворена. Не мога да свърша, нямам… Ще те погълна със своята вагина. Зареден огън, какъв ад… Подай глава между краката ми, лесбийска мистерия, и докосни полуделите ми устни. Виж моя ален и клиторен език, това е моята кама. Ще умреш тук, безмилостно убита от моя стилет… Жени вълшебници, жени богини… Това е моето шило: горещо като твоето. Ще те убия, така… Жени без господар, божествени жени… Разтапям се, сега.
Там беше образът на богинята, която разтваряше краката й, прихващайки ги здраво, за да улесни търкането и ласките. Кулминацията я разтърси и я накара да загуби представа за онова, което я заобикаля. Дори не забеляза дъжда от синьо мляко, който капеше върху нея от ръба на леглото, където Инле беше наблюдавал края на сафичната игра.
Втора част
… Също може да ги затвори
В царството на Оя
I
Събуди се, когато първият слънчев лъч се плъзна по бузите й. В ума й нахлуха картини на страх и наслада. Спомняше си други случаи, когато бе изпитвала същото, в деня след любовно преживяване, но най-вече след всеки „първи път“. Когато се случваше, някакъв гъдел стягаше гърлото й: имаше усещането, че се носи във въздуха, но в същото време сякаш се давеше в повици за повръщане. Знаеше, че всичко е в резултат на едно обстоятелство: подозрението, че е правила нещо забранено… но въпреки това винаги идваше еуфорията от освобождението. В последно време беше започнала да губи най-мъчителната част на този рефлекс, но тази сутрин той се бе завърнал. Не беше приятно преживяване. Беше подобно на усещане за близост до някаква пропаст: можеше да направи една крачка и щеше да пропадне в дупка, която щеше да я отведе в ада.
Седна на леглото и се огледа. Не помнеше как е дошла тук. Едва успя да разпознае интимния хаос от дрехи и книги. Сякаш беше отсъствала от дома си в продължение на много месеци.
В ума й започнаха да изплуват бледи образи. Дали се беше напила? Първата й ясна мисъл бе лицето на Ери. След това си спомни някакво театрално представление, някаква фраза за някой, който отваря или затваря пътищата, срещата с една жена в тъмнината на парк, голяма къща, пълна с лабиринти, от която искаше да избяга… Разтърка очи, за да изтрие остатъците от съня. Възбудата й нарасна, докато си припомняше случките. Беше сигурна, че са я дрогирали; затова виденията й бяха толкова абсурдни: акробатът, който мастурбираше, синята сперма, която струеше от вагините, момчетата, които почистваха гениталиите с розова вода… Кошмарни халюцинации. Само къщата й се стори истинска. Знахарката сигурно е организирала този фарс, за да я излекува от фригидността и да се представи добре пред предполагаемите си богове. Ако е така, самият Ери беше замесен в тази конспирация. Дали Лиса беше съучастница?
Наложи се да остави догадките за някой друг път; сега имаше по-спешни задачи. Първо започна да обмисля какво ще каже на майка си. Всъщност й беше чудно, че още не й вдига скандал, задето не е предупредила, че няма да нощува у дома, въпреки че напоследък се държеше много отнесено. Гая не знаеше дали отчуждението й се дължи на целенасочен автоматизъм, с който да се откъсне от всекидневните проблеми, или обстановката е подкопала част от здравия и разум.