Электронная книга - «Игрален дом [bg]». Краткое содержание книги:
Игрален дом е еротичен роман, в който плътското и фантастичното вървят ръка за ръка, Даина Чавиано се потапя в света на афрокубинските богове и ни представя един ужасяващо перверзен роман, чието действие се развива около 1988 г. Следвайки инструкциите на своя любим, Гайа се озовава в парк с мистериозна жена, Тя я отвежда в луксозна къща, където всичко непрестанно се променя. Въпреки тревогите, които кратката среща оставя у нея, младата жена се връща отново в парка, за да потърси обяснения за феномените, които се случват около нея. Инстинктите й подсказват, че отговорът на загадката може би се намира в къщата. Там героинята преминава през ужасяващи и сюрреалистични еротични преживявания, които я довеждат до неочаквани открития за нея самата. Забранени церемонии, чудовищни стаи, богове в телата на хора и хора с тела на богове: нищо не е сигурно в това свръхестествено измерение. Даина Чавиано е родена в Хавана, Куба, където завършва бакалавърска степен по английска филология. Още като студентка печели множество литературни награди и бързо се утвърждава като едно от най-ярките имена в съвременната латиноамериканска литература. Критиците определят стила й като „неповторимо смесване на фантастика със социален реализъм, мистика и деликатна доза еротизъм“, а също така и като „блестящ опит да премахне границите между жанровете“. През 1991 година се премества в Маями, Флорида, където живее и в момента. За книгата „Островът на вечната любов“ (Сиела, 2012) — печели първа награда в конкурса Florida Book Awards през 2004 година.
При всички положения се остави да бъде направлявана от онзи пръст, който я водеше като нишка на Ариадна, изпълнена с удоволствие в свежестта на бриза, който минаваше през полуотворените й уста. Полъхът на зефира стигна до яйчниците й, насищайки ги с аромат на рози.
Опита се да се успокои, като си мислеше, че щом е могла да живее толкова години в затворено феодално имение, ще се приспособи и към този експеримент. Съпротивата, за момента, трябваше да бъде тайна. Нали на това я бяха научили? В родината й правилата на играта бяха такива: прикривай, лъжи, преструвай се… За това не можеше да се направи нищо. Най-добре щеше да бъде да се преструва и да следва течението на цялата тази лудост. В края на краищата Куба беше също един огромен игрален дом, където нямаше смисъл да пита, защото никога нямаше да получи истинския отговор.