Игрален дом [bg]

Сега негово величество беше обладан от някакво странно безумие; друсаше се превъзбудено и се търкаше о нея, може би (помисли си Гая) беше жертва на някой зъл магьосник. Каквато и да беше причината, принцът се беше превърнал във вандал, който грабеше плячката си. Свали панталонките й, за да действа с по-голяма свобода.

За миг тя си помисли да окаже съпротива, отегчена от това нападение; освен това не й хареса да я мачкат толкова грубо… За нейно неудоволствие, сърбежът между краката й също се усили. Вътре беше като запалена пещ, пълна с бесни мравки, които я наказваха с щипците си. Пръстите на принца пират се сключиха върху ръчичките й, за да й попречат да се чеше. А ако той беше предрешен магьосник? Мравунякът се разбуни, превръщайки се в рояк оси. Тогава се примири и започна да се движи прикрито върху твърдината на панталона с надеждата, че самотният пръст, който от време на време се съгласяваше да човърка входа на кошера, ще я облекчи от тази мъка.

Преследването беше взаимно. Тя се бореше да премахне осите, а той — да се освободи от магията, която оросяваше тялото му с пот — опасна треска, която изискваше незабавно действие. И двамата се нуждаеха от лек, някакво лекарство, което да потуши този пожар. Той я принуди да се движи, почти грубо. Насекомите в пещерата се разяриха. Тя беше на път да изстене, но той затвори устата й с ръка. Без предупреждение балсам избликна от някакво неизследвано място. Или може би падна от облаците. Как да разбере? Само усети, че внезапна влага я мокри като благодатна роса.

Усмивката на принца беше толкова очарователна, че тя тайно му прости задето не я беше предупредил, че трябва да иде до тоалетната, най-вече защото си направи труда да я почисти с кърпата си. Отново беше мил, отново се отнасяше се нея като с императрица. Гая започна да се глези и му се усмихна в отговор, радостна, че той се е освободил от магията, а тя — от осите. Накрая на спектакъла се сбогуваха скришом с целувка по устата.

Той беше първата й любов, но щеше да го разбере едва след време.

Дирята на този спомен щеше да има тревожен ефект в зрелостта й, тласкайки я в мрежите на онези „рибари“, които винаги ловят риба в бурни води. Жестовете й на зряла жена само настървиха хищниците, които дебнеха за момичета с претенции за зрялост или за млади жени с детински вид. Така се превърна в желана жертва на градските ловци. Сега подозираше, че номерата на Ери се дължаха на провокативния фактор в личността й, който, въпреки че беше несъзнателен, запалваше сигнален знак — приятен за някои мъже — в някаква част от аурата й.