Игрален дом [bg]

Гая потърси захарницата с поглед, като не обръщаше внимание на майка си, която продължи да си мърмори под носа. Приказките й бяха звуков фон, беше ги чувала твърде много пъти, че да й попречи да обмисли единствената идея, която я интересуваше: посещението й в къщата.

— До гуша ми дойде! Всички навън се правят на слепи и глухи, като започнем с чужденците… Ами да, така е много лесно. Хубаво, а защо не дойдат да живеят тук? Ще им отстъпя своето място. Подарявам им къщата и заминавам за Тибет да живея с йети…

Гая слушаше мърморенето с половин ухо, разкъсана между две непримирими вселени: едната — на нощен хлад, разтърсен от образите на влажен сън; а другата — суха и обляна от слънце, което изгаряше всичко като в кошмар.

Жената отвори крана на мивката.

— Пак спряха водата — измънка, когато тръбопроводът изкъркори, без да пусне нито капка. — Да пукнат дано!

Отвори хладилника, наля студена вода в една чаша и я отнесе в банята, за да си измие зъбите.

Гая остана замислена пред масата, като въртеше чашата, преди да вземе решение. От спалнята се обади на Лиса по телефона.

— Трябва да те видя — пришпори я тя. — Можеш ли да отсъстваш от първия час?

— И от втория.

— Чакай ме в Парка на Големите глави.

Открай време студентите наричаха така една почти гориста местност, където беше пълно с бюстове на известни личности. Прякорът се отнасяше за размера на уважаваните глави. Беше закътано и свежо убежище, защитено от стените на университетската ограда. Там си уговаряха срещи влюбените, конспираторите и поетите.

Гая си спомняше първия път, когато седна под едно от тези дървета. Докато се опитваше да чете, беше присъствала на един спор, който я разсея. Няколко студенти се караха с двама туристи, неспособни да направят разлика между спиритизъм и сантерия12. За чужденците всяко същество от тропиците, което вижда мъртъвци или призраци, е свързано с вуду. Нова дискусия беше необходима, за да се обясни на тези неграмотници, че вуду и сантерия са две различни неща. Медиумите също нямаха нищо общо с оришите, въпреки че имаше случаи на Антилските острови. Спиритизмът беше духовен остатък, внесен от Европа; сантерията имаше африкански произход и не включваше видения като тези на някой медиум, ами общуване чрез оракули или проява на боговете чрез телата на живите… Гая толкова се забавлява, че оттогава придоби навика да сяда да чете в онова кътче. Връщаше се там по всякакъв повод и скоро то се превърна в нейно любимо място.

— Тръгвам — съобщи майка й, като я целуна по челото. — Не се бави, че ще закъснееш.

Гая чу хлопването на затварящата се врата, която я остави сама с лукса да прерови спокойно чекмеджетата си. Извади чисти дрехи и ги постави върху стария кош до умивалника. Майка й беше купила този кош малко преди тя да се роди и сега ракитакът се разпадаше върху жълтите плочки. Приготвяше се да влезе под душа, когато си спомни, че няма вода.