Игрален дом [bg]

Лиса улови намека.

— Това какво общо има? — възпротиви се тя. — Ирене се подиграва на тези неща. Тя ни помогна, защото аз я помолих.

— Но Рита може да е изпратила някого да ме следи.

— Не сме в Холивуд, Тая. Слез на земята. Кръстницата ми е уважавана сантера; единствената й грижа е да храни своите ориши и да се грижи за тях, за да може да помага на кръщелниците си. Недей да я обвиняваш, ако онова, на което си попаднала, те е изплашило или не е отговорило на очакванията ти… Въпреки че ми се иска да узная дали си струваше.

— Кое?

— Не се прави на луда; трябваше да заместиш мъртвец с жив човек. Кажи ми истината. Получи ли се?

— Ери е специален, но ме плаши.

Лиса се усмихна коварно.

— Прекарала си фантастично.

— Не това е проблемът.

— А какъв е тогава?

— Трябва да съм сигурна, че кръстницата ти няма нищо общо с това.

— Нали ти казах: това е против принципите й — изгледа я с недоверие. — Толкова силно ли ти подейства?

— Не става дума за него, а за мястото, на което ме заведе.

— Какво място?

— Място, където има ориши.

— Какво?

Гая не искаше да навлиза в подробности, но нямаше друг избор, освен да й разкаже за церемонията на Ироко и за бога със синьо семе в онази райска къща… Опитите й да разкаже всичко последователно не попречиха на самата Лиса накрая да се усъмни в нея. Никога не би помислила, че приятелката й е бълнуваща митоманка. Дали не беше полудяла? Невъзможно, не можеше да е по-здравомислеща и по-рационална. Също така отхвърли и други възможности, включително голямо напиване. Гая пиеше само женски питиета, пълни с билки, плодове и всички онези педалщини, над които се лигавеше часове наред.

— Казваш, че онази жена е произнесла някаква фраза, когато сте се срещнали?

— Паролата, която Ери ми беше дал.

— Сигурно е било внушение.

— Внушение?

— Нали Ери е лекар…

— Всъщност е масажист.

— Няма значение. Ако има понятие от медицина, може да те е хипнотизирал в един момент и да ти е дал фраза, на която да реагираш по определен начин.

— Това възможно ли е?

— Веднъж видях как хипнотизираха един човек. Предупредиха го, че всеки път, когато чуе определена дума, ще вижда червен гълъб, кацнал на рамото на човека пред него. И така се случи. Самуел можеше да си говори с теб най-нормално; но ако включиш тази дума в разговора, веднага ставаше като омагьосан и гледаше онова, което само той можеше да види.

— Червен гълъб? Такива не съществуват.

— Кажи го на подсъзнанието. То е способно да вижда червени дракони или извънземни, ако хипнотизаторът му реши.