![Петият гроб отвъд светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/5/petiyat-grob-otvd-svetlinata-bg-download.jpg)
Петият гроб отвъд светлината [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #5
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Петият гроб отвъд светлината [bg]». Краткое содержание книги:
— Това би било безопасна фраза, но добре. — Замислих се, после казах: — Какво ще кажеш за „Само толкова ли можеш“?
Той отново подуши врата ми, карайки заряд от удоволствие да се спусне по кожата ми.
— Това звучи повече като предизвикателство.
— Добра идея. Но раздвижва адреналина.
Той се вмъкна между краката ми.
— Както и други неща.
Час по-късно, бяхме опънати върху килима върху пода на банята му, използвайки хавлии за възглавници. Лежах, загледана в тавана, удивена по няколко причини. Първо, нямах представа, че слушалката на душа може да има толкова много креативни приложения. Второ, издръжливостта на Рейес беше прекрасна. Трето, започвах да го усещам на по-дълбоко ниво. По същия начин, по който можех да улавям емоциите му, емоциите на всички, започвах да усещам всяка малка промяна на физическата му реакция към стимули. Същите удоволствия, които се гонеха по кожата му, които се надигаха в него, които изригваха, когато стигнеше до оргазъм, се вливаха в мен със свръхестествена сила. Никога не бях изпитвала нищо подобно.
— Как си? — попита той, поглеждайки ме изпод ръката, която бе преметнал върху лицето си.
— Доста добре, всъщност.
Той улови брадичката ми и привлече погледа ми към неговия.
— Не, наистина, как си?
— Какво имаш предвид? — Току-що бях на турбо заредено влакче и оживях, за да мога да разкажа. Колко по-добре можеше да бъде някой?
— Дойде тук тази вечер с причина и колкото и да ми харесва да вярвам в обратното, то не беше за това. — Той се огледа наоколо, посочвайки с кимване скорошните ни действия.
И сериозността му ме изненада.
— Имах някои въпроси. Но не мислех, че ще си настроен за чувствителни неща.
Той прокара палеца си по долната ми устна.
— Това зависи изцяло от това кого докосвам и кого чувствам.
— О, вярно. Е, трябва да съм честна, всичко това беше за нищо. — Аз също посочих с поглед и кимване скорошните ни действия.
— Наистина.
— Мда, получих мейл онзи ден. Посланикът на Нигерия каза, че съм наследила милион долара от нигерийски чичо. Пази го в доверителен фонд за мен. Трябва само да му пратя банков ордер за двадесет и пет хиляди и този милион е изцяло мой.
— Не думай.
— Нямах представа, че съм имала чичо в Нигерия. Изглежда въобще не ми трябва скапаният ти милион.
— Посланикът звучи като много добър човек.
— Нали? Ще трябва да му изпратя сиренови топчета, за да му покажа признателността си.
— Но аз изгубих облога — продължи той. — Сега ти дължа два.
— Това е вярно. Почти забравих. Мога ли да ги получа в дребни, небелязани банкноти? Понякога ми харесва да обикалям стриптийз клубовете.
Той се ухили, но после отново стана сериозен.
— Искаш ли да поговорим за онова, което наистина те тревожи?
— Нещо ме тревожи? Нямах представа.
— Гаджето ти.
Погледнах изненадано душа.
— Джордж? Това е само залитане, Рейес. Нищо няма да излезе от това.
— Другото ти гадже.
— Знаеш за Мъртвия Дъф? Това беше бързо. Ние тъкмо започнахме да се виждаме. И го пазим в такава тайна. Срещи в задимен бар, в тъмен коридор.
— Не, другото ти гадже.
Помислих за момент.
— Донован, приятелят ми моторист? — Липсваше ми. Много жалко, че толкова много от приятелите ми свършиха в Мексико, бягайки от закона. Това можеше да е знак за нещо.
— Не, другото ти… Мамка му, колко гаджета имаш?
— Включително Херман, човекът от поддръжката в Джъг-анд-Чъг, който говори на целината? — Ако не знаех по-добре, щях да се закълна, че Рейес бе стиснал зъби. Не можех да го виня. Искам да кажа, кой говори на целината в наши дни?
— Да, включително Херман.
— О, добре тогава. — Започнах да изреждам всичките си познати мъже и да ги броя на пръсти. Знаех, че говори за Гарет, но защо да му угаждам? Беше толкова забавно да го дразня. След минута ми свършиха пръстите и трябваше да вдигна крака, така че да мога да използвам пръстите на краката си като подкрепление.
Рейес изръмжа и се претърколи отгоре ми, преди да впие зъби във врата ми.
— Добре, съжалявам! — изпищях, опитвайки се да говоря през глупавата атака от кикот, която хапането му причиняваше. Взривоопасна енергия премина по кожата ми, когато отдръпна зъбите си и вместо това започна да смуче врата ми. Той ме сгуши по-плътно в обятията си. — Чакай — казах, изведнъж останала без дъх, — не си вампир, нали? Да живееш от кръвта ми и да ме заставиш да забравя? Гледала съм предаването.