Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Малоун замълча в очакване.
— Този млад човек е изключително умен — продължи Торвалдсен, насочвайки пръст към Колинс. — Но началниците му просто не го разбират.
Малоун забеляза сълзите, които проблеснаха под клепачите на приятеля му. Това никога не се беше случвало.
— Той много ми липсва, Котън — прошепна възрастният мъж, без да отделя очи от лицето на Колинс.
Малоун пристъпи напред и сложи ръка на рамото му.
— Защо трябваше да умре? — тихо добави Торвалдсен.
— Ти ми кажи — отвърна Малоун. — Защо умря Кай?
— Как се чувстваш, тате?
Торвалдсен очакваше с нетърпение седмичното обаждане на Кай. Харесваше му, че синът му продължава да го нарича „тате“, въпреки че беше вече на трийсет и пет и бе част от елитния дипломатически корпус на Дания.
— Добре съм, сине. Чувствам се малко самотен в огромната къща, но Джеспър прави всичко възможно да ми разнообрази живота. Редовно се караме за поддръжката на градината, защото той обича да подрязва всичко. Голям инат е!
— Но в крайна сметка винаги е прав, нали? Ние с теб отдавна го знаем.
— Това никога няма да му го призная — засмя се Торвалдсен. — Как вървят нещата отвъд океана?
Кай беше поискал назначение в Мексико Сити и датското Външно министерство беше удовлетворило молбата му. Още от юношеска възраст синът му проявяваше голям интерес към ацтеките и тяхната култура.
— Мексико е невероятна страна. Объркана, нервна и хаотична, но същевременно предизвикателна и много романтична. Радвам се, че съм тук.
— А какво става с младата дама, с която си се запознал?
— Елена е прекрасна!
Елена Рамирес Рико работеше в специалния следствен екип към главната прокуратура на Мексико Сити. Кай беше споменал за професията й съвсем бегло, предпочитайки да говори за самата нея. Явно сериозно се бе увлякъл.
— Трябва да я доведеш на гости.
— Вече говорихме по този въпрос. Най-вероятно ще стане за Коледа.
— Чудесно! Сигурен съм, че ще й хареса как датчаните празнуват Коледа, но не и времето…
— Тя ми показа много археологически обекти. Познава много добре историята на страната си.
— По всичко личи, че я харесваш.
— Така е, тате. Напомня ми за мама. Същата топлина, същата усмивка…
— Значи трябва да е много красива.
— Елена Рамирес Рико е била обвинител по дела за престъпления, свързани с културното наследство — поясни Торвалдсен. — Главно кражби на произведения на изкуството, които са много разпространени в Мексико. Предстояло й да обвини двама души — испанец и англичанин. Важни играчи в бизнеса с крадени произведения на изкуството. Убита е в навечерието на процеса.
— Но защо са я убили? — вдигна вежди Малоун. — Делото би трябвало да продължи с друг прокурор…
— Така и станало — кимна Торвалдсен. — Но новият прокурор свалил обвиненията.
Той погледна приятеля си в очите сякаш за да се увери, че разбира за какво става въпрос.
— Кои са били обвиняемите? — попита Малоун.
— Испанецът се казва Армандо Кабрал. А англичанинът е лорд Греъм Ашби.
12
Корсика
Ашби седеше на канапето и отпиваше от чашата с ром, наблюдавайки корсиканеца срещу себе си. „Архимед“ продължаваше да плава на север, следвайки скалистата крайбрежна ивица на Кап Корс.
— Четиримата германци са оставили нещо на петия — каза най-сетне той. — Дълго време се е смятало, че това е само слух, но аз открих, че е истина.
— Благодарение на информацията, която аз ви предоставих преди няколко месеца — обади се корсиканецът.
— Така е — кимна Ашби. — У теб бяха липсващите парченца от пъзела. Затова щедро споделих всичко, което знаех, и ти предложих процент. А ти прие.
— Така беше. Но не открих нищо. Защо водим този разговор? Защо съм пленник?
— Пленник ли? Нищо подобно. Просто правим едно кратко приятелско пътешествие с моята яхта.
— Приятелите не прибягват до насилие помежду си.
— Но и не се лъжат.
Ашби беше влязъл в контакт с корсиканеца преди повече от година, когато научи за контактите му с петия германец. Според легендата, един от четиримата войници, екзекутирани от Хитлер, кодирал местонахождението на съкровището и се опитал да използва информацията, за да сключи сделка. За негово нещастие нацистите не приели пазарлъка или просто го измамили. Корсиканецът насреща му, който със сигурност се опитваше да разбере докъде ще стигне всичко, беше попаднал на онова, което беше останало след смъртта на нещастния германски войник — невинна книжка за живота на Наполеон, която четял в килията си, преди да бъде екзекутиран.