![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
— Не вярвам… — Всичко, което бях учил, всичко, в което се бях клел, бе лъжа; това беше някакъв трик. — Защо вие да сте добрите, а ние — лошите? Защо?
— Защо е зло, когато другото племе убие войните ни и насили жените ни? — отвърна ми на въпроса с въпрос. — И защо е добро, когато ние го правим? Няма добро и зло. Хората са такива и над тях царува една-единствена зла сила — страх.
Не знаех прав ли беше или не. Кой беше предателят и кой — онеправданият, но десетки хиляди щяха да умрат, само заради тази несправедливост. Затова презирах Виктор и не можех да оправдая всичко това.
— Вие не сте по-различни. Дори сте по-лоши… ти продаде душата си заради всичко това.
— Продадох душата си в името на истината — каза ми той. — Кажи ми сега — искаш ли да живееш след всичко това, което научи тази нощ?
Нямах отговор. Лежах безмълвно и вече нищо нямаше значение. Най-лесно беше да умра, освободен от тревогите и отговорността, която трябваше да поема, ако това бе истина. Свободен от оковите на мъката по убитата Елена.
Ледена топка профуча изневиделица и удари Виктор в муцуната. Пръски лед хвръкнаха наоколо. Между нас падна една буца, която набързо се покри в лед и се върна в посоката, от която бе изстреляна.
В другия край на моста бе застанал Ибрям Ага.
— Ти! — излая Виктор.
— Ибрям Ага, бягай! — викнах аз с пресипнал глас — Той черпи енергия от черепа на Никифор… а мечът…
Ибрям Ага не ми отвърна и в следващия миг се превъплъти в огромен леден вълк. Какво, по дяволите, се случваше? Ибрям Ага също ли беше Вълк? Не можех да нареждам пъзела в момента. Двамата се бяха вкопчили в жестока битка. Нямаше никакъв мотив за тази омраза, никаква логика. И двамата бяха толкова могъщи, че в боя си събаряха цели дървета. Хапаха се и се драскаха по изключително жесток начин. Силите на Виктор сякаш отслабваха.
И тогава се сетих за Закона за противодействието. Мечът и черепът даваха неимоверна мощ, но при злоупотреба със силата им, те започваха да изсмукват енергията на притежателя си и можеха и дори да го убият. Виктор не беше предвидил появата на още един играч и бе заложил всичко на това да ме пречупи и да ме спечели на своя страна. Наблюдавах с напрежение битката и накрая Ибрям Ага успя да притисне Виктор. Виктор бе тежко ранен. Ибрям Ага — също.
— Хайде, куче проклето! — Ибрям Ага се обърна към мен с вик. — Знаеш какво да правиш! Накови го!
— Не го слушай! — извика Виктор. — Това е капан.
Игнорирах Виктор, приех човешка форма и извиках последните си запаси на енергия. Точно този момент чаках. Тялото ми се покри с остри тръни, които изстрелях към отслабения Виктор. Остриетата го забиха за оградата като едно от остриетата бе преминало през сърцето му. Прикован като Прометей, Вълкът се гърчеше в предсмъртна агония. Но този път нямаше да има Херкулес, който да го освободи. Ибрям Ага прие човешкия си облик.
— Да го… — понечих да кажа, но едва дишах от болката в ребрата.
— Изглежда, че в играта си на котка и мишка, малкият ми Виктор е изчерпал напълно силите на Меча и Черепа — рече Ибрям Ага — Доста тъпичко постъпи в жаждата си за мъст. Е, двама се карат, третият печели. Така и не го запомни това Виктор.
— Проклет да си навеки, Кириле… — изръмжа Виктор. — Отрекох се от теб, братко. Проклет бъди, предателски кучи сине!
Могъщият звяр Виктор издъхна пред очите ми.
— Кирил? Предател?! — прошепнах аз и в този момент подредих целия пъзел.
Ибрям Ага не беше никакъв турчин. Никога не го бях чувал да говори на турски език, нито познавах някой негов роднина да потвърди това. Той бе предателят в лагера на Вълците преди години. Чак сега си спомних — огромен бял вълк.
— Ти не си турчин — отвърнах, стискайки зъби от болка. — Ти си българин, който се прави на турчин, на всичкото отгоре — Вълк.
— Поради що се срамиш да се наречеш Българин? — изригна в смях Ибрям Ага. — Години наред ме мислеха за Куче. Никой не можа да ме разкрие. Между другото, добър беше мюзикълът, а?
— Дано умреш от рак! Бавно и мъчително! Боклук такъв! — казах ядно. — Можеше да спасиш Елена.
— Не сте един за друг. Тя все се оплакваше, че свършваш бързо. — Ибрям Ага ми се усмихна мазно и се изплю. — Нямаше смисъл да се хабя за нея.