![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Последният защитник от кучетата бе паднал в краката на Сибил. Тя ни бе обърнала гръб, а в ръцете си държеше обагрени в кръв катани. Ели приготви щита и меча си, а тялото ми се покри с тръни и шипове. В този момент подът под нас се разлюля и за малко да изгубим равновесие. Видео стената се включи и на нея се появи изображение на НДК, чиито изходи се разопаковаха в огромни метални крака като от фантастичен филм за гигантски роботи. Автоматонът бе активиран!
— Закъсняхте — каза подигравателно Сибил и се обърна срещу нас. Лицето под грима бе неразгадаемо.
Не бяхме закъснели, ние се бяхме провалили. В миналото се бях издънвал лошо, но това, това вече беше сериозно. Армията, с позволение на Шаманите, може да активира автоматон само в кран случай, като например война или нашествие на извънземни.
— Не сме дошли да ти вземаме автограф — изсъска Елена. — А да ти отделим главата от тялото.
— Кой те е научил да управляваш това нещо?! — попитах — Само змейовете могат да ги контролират.
Автоматонът рязко се наклони в другата посока и едва не паднахме.
— Не ми и трябва да го управлявам — усмихна ни се ехидно Сибил. — Пуснах вирус в тази соц-бракма. Все в гъз дали ще угасне след два километра или ще помете всичко по пътя си. Все в гъз, и все в твоя, миличка.
Сибил се засили към нас и направи два светкавични скока, подобни на циганско колело. Преди да премигна, двете й катани се сблъскаха във вдигнатия щит на Елена. Ели контраатакува и Сибил се отдръпна назад. Автоматонът се заклатушка, но за Сибил това нямаше значение, тя танцуваше върху неравната платформа. Ели компенсираше, защото се биеше с щит и меч, а да размахваш две катани срещу добре трениран противник с щит не бе най-добрата идея. Ели притисна Сибил до един от мониторите, но Сибил бе пъргава и успя да отблъсне орлицата с ритник. Автоматонът се люшна и Ели едва не падна зад мен. Увиснах между двете и се чудех какво да правя. Докато те се дуелираха, мониторите излъчваха графика на НДК, която подобно на паяк, стъпваше с огромните си механични крака върху пътната настилка на булеварда и пробиваше дупки. Всеки момент щяхме да се сблъскаме с хотел Хилтън.
Юрнах се срещу управлението. Надявах се Ели да може да овладее ситуацията. Изправих се срещу стена от бутони, копчета и монитори със старомоден интерфейс на руски език, които не ми говореха абсолютно нищо. Докато умувах, зад мен трещеше сблъсък на стомана. Започнаха да светят аварийни лампи, предупреждаващи за сблъсък. Този път паниката ме бе сковала и не виждах изход.
Оглеждах се за бутон за спиране, но една ръчка, която напомняше на аварийна, ми грабна вниманието. Пресегнах се, но в този момент автоматонът се сблъска с Хилтън и аз се строполих върху уредбата от компютри до мен. Машината измени траекторията си и тръгна към жилищните сгради, от другата страна на кучешката градинка, зад хотела.
— Вихърче, спри да се туткаш — извика Елена. — И направи нещо.
Принципно не бих се отзовал на обръщение като „Вихърче“, но се обърнах и видях, че в сблъсъка Елена бе изпуснала меча си и се бранеше само с щит. Сибил връхлиташе от всички посоки. Промуши Елена в крака и моето момиче изрева, а после свали гарда. Втората атака бе към главата, но във фаталния момент аз се пресегнах напред, ръката ми се превърна в огромна лоза, която се стрелна като змия и се уви около ръката на Сибил. Дръпнах към мен и Сибил направи едно от циганските си колелата и едва не ме закла с катаната си. Затанцувахме в лудешки танц. Основните стъпки и движения в него включваха, „освободи се от Виктор“ и „Убий Вихър“. Получих няколко повърхностни рани. След малко това престана да бъде танц и се превърна в смъртоносна игра на дърпане на въже. В този момент си спомних, че ако пуснеш въжето, онзи отзад ще падне. Отпуснах лозата и Сибил така се стовари върху аварийната спирачка. Отекна неприятен звук от счупени кости. Опитах се да си представя болката.
Мониторите зад нея дадоха на късо и изгърмяха. Автоматонът се разтресе и зави сирена. Мек женски глас от високоговорител започна да отброява секунди до самоунищожение на залата. Сибил беше зашеметена от удара, а в залата лумна пожар. Притичах залитайки до Елена, помогнах й да се изправи и двамата прекрачихме изхода на залата.
— Четири, три… — отброяваше гласът.