Измамна светлина [bg]

— Изпитвахте ли привличане?

Мъжете стояха един до друг пред кухненския плот и се взираха през прозореца. Вдясно се виждаше как криминалистите работят на местопрестъплението, а право напред бе Клара, която мяташе камъчета в река Бела Бела.

— Има нещо, за което съпругата ми не знае — призна Питър. Извърна поглед от художничката и го впери в детектива.

Главният инспектор зачака. Долавяше вътрешната борба на събеседника си, затова остави мълчанието да се проточи. По-добре да изчака няколко минути, за да чуе цялата истина, отколкото да прибърза и да получи само част от нея.

Накрая художникът сведе очи към мивката и се залови да пълни каните с вода. Изломоти нещо, но шумът от шуртящата течност заглуши думите му.

— Моля? — изрече Гамаш със спокоен и равен тон.

— Аз казах на Лилиан, че творбите на Клара са тъпи — заяви Питър, вече с вдигната глава и ясен глас. Беше ядосан на себе си заради глупавата постъпка и на детектива, задето го бе принудил да си признае. — Нарекох работата на Клара банална и повърхностна. Рецензията на Лилиан бе толкова сурова по моя вина.

Арман Гамаш бе изненадан. Дори може да се каже, че бе смаян. Когато художникът спомена, че имало нещо, за което съпругата му не знае, главният инспектор си бе помислил за любовна афера. За краткотрайна студентска свалка между Питър и Лилиан.

Не бе очаквал подобно нещо.

— Отидох на изложбата на випуска и видях картините на Клара — заразказва домакинът. — Стоях близо до Лилиан и още няколко човека и ги чух как се кикотят. Забелязаха ме и ме попитаха какво е мнението ми. С Клара вече излизахме и като че ли още тогава знаех, че е истински творец. Не просто се преструваше на художничка, а наистина беше такава. Имаше творчески дух. Все още го има.

Питър замлъкна. Не му се случваше често да използва дум като "дух". Но когато си мислеше за Клара, точно това му идваше на ум. Душа.

— Не знам какво ме прихвана. Понякога, когато е много тихо, ми иде да крещя. Когато държа нещо много крехко, ми се иск да го изпусна. Не знам защо.

Погледна към едрия мълчалив мъж до себе си. Но Гамаш, стоеше безмълвен. Слушаше.

Художникът вдиша плитко няколко пъти и продължи:

— Сигурно съм искал да ги впечатля, а е по-лесно да се направиш на остроумен, когато критикуваш някого. Така че казах няколко не особено ласкави думи за картините на Клара, а скоро след това те се появиха в рецензията на Лилиан.

— И Клара не знае за станалото?

Питър поклати глава.

— След като излезе студентският вестник със статията за изложбата, спря да си говори с Лилиан, а с мен се сближи още повече. Дори успях да изтрия спомена за случката, или поне си внуших, че не е от значение. Даже си повярвах, че съм направил услуга на Клара, като съм я скарал с Лилиан и съм я освободил да твори без ограничения. Да бъде себе си. Да пробва каквото поиска. Наистина да се развихри в експериментите. И вижте докъде стигна в крайна сметка. Има самостоятелна изложба в Музея на съвременното изкуство.