Измамна светлина [bg]

Инспекторите чакаха. Обедното слънце прежуряше и им ставаше все по-горещо. Но те продължаваха да чакат.

— Приятелството с Лилиан си имаше цена — изрече Клара най-накрая. — Живееше в прекрасен свят, забавен и безопасен. Но в него можеше само тя да е права. И трябваше винаги да е първа. Това бе цената. Отначало ми се струваше справедливо. Тя създаваше правилата, а аз ги спазвах. И без това бях доста, жалка, така че не ми пречеше. Никога не е било проблем за мен.

Художничката си пое дълбоко въздух. Сетне издиша шумно.

— Но после стана проблем. В средното училище нещата започнаха да се променят. Отначало не ми направи впечатление, но се случваше да се обадя на Лилиан в събота вечер и да я поканя да излезем заедно, например на кино. Тя ми казваше, че ще си помисли и ще ми звънне, но не го правеше. Обаждах й се отново, а родителите й ми казваха, че е излязла.

Клара погледна тримата мъже. Виждаше, че чуват думите й, но не бе сигурна дали разбират емоциите, които бе преживяла.

Как се бе почувствала. Особено онзи първи път. Когато бе изоставена.

Звучеше като дреболия. Но това бе първата миниатюрна пукнатина.

Тогава не бе осъзнала какво се случва. Помислила си бе, че Лилиан е забравила. Освен това имаше право да излиза с други приятели.

Но един уикенд самата Клара си бе направила среща с нова приятелка.

А Лилиан бе побесняла.

— Месеци наред ми беше сърдита.

Вгледа се в изражението на Жан Ги и съзря там отвращение. Дали към отношението на Лилиан, или към собствената й реакция? Как можеше да му обясни? Как би го обяснила на самата себе си?

По онова време й се бе сторило нормално. Обичаше Лилиан. И Лилиан я обичаше. Беше я спасила от тормоза на другите деца. Никога не би й навредила. Не и нарочно.

Причината за враждата трябваше да е у Клара.

Докато един ден нещата се промениха. Всичко бе забравено. Лилиан и Клара отново се сближиха. Клара получи разрешение да се върне под закрилата на своята приятелка.

— Кога започнахте да подозирате? — попита Гамаш.

— Какво да подозирам?

— Че Лилиан не ви е била приятелка.

Художничката за първи път чуваше тези думи, произнесени на глас. Изречени толкова ясно, толкова просто. Отношенията с Лилиан винаги й се бяха стрували сложни. Клара бе имала по-голяма потребност от близост, но бе тромава. Изпускаше приятелството им, чупеше го. Лилиан бе силната, самостоятелната в тази връзка. Прощаваше й. Събираше и поправяше разбитото на парчета.

Докато дойде денят, в който…

— Бяхме в последния клас на средното училище. Повечето момичета се бяха изпокарали заради момчета, заради различни компании или просто заради недоразумения. Наранени чувства. Учителите и родителите си мислят, че в класните стаи и в коридорите е пълно с ученици, но грешат. Пълно е с чувства. Блъскат се едно в друго. Нараняват се. Ужасно е.