Измамна светлина [bg]

— Записахме се заедно в колежа по изкуствата и си наехме обща квартира. Но тогава вече се бях научила да омаловажавам всички комплименти за картините ми. Затова пък се стараех често да повтарям на Лилиан колко страхотни са нейните. И те наистина бяха. Разбира се, и при двете ни стилът търпеше развитие. Експериментирахме. Поне аз. Някак си реших, че това е целта на колежа. Не да сме перфектни, а да опитаме различни възможности. Да се развихрим.

Замълча за момент и сведе поглед към сплетените си пръсти.

— На Лилиан не й харесваше. Творбите ми й се струваха твърде откачени. Мислеше си, че вредят на репутацията й. Казваше, че хората я смятат за моя муза и свързват картините ми с нея. И ако те били прекалено странни, това означавало, че и тя е странна. — Художничката се поколеба. — Помоли ме да спра.

За първи път забеляза реакция от Гамаш. Детективът съвсем леко присви очи. След това изражението и поведението му отново се върнаха към обичайното. Неутрални. Без какъвто и да е признак на оценка.

Поне видимо.

Главният инспектор не каза нищо. Просто продължи да слуша.

— И аз спрях — добави Клара тихо. Клюмнала, сякаш говореше на скута си.

Пое си въздух на пресекулки и издиша, а тялото й сякаш се смали.

И тогава се бе почувствала по същия начин. Като че ли бе спукана и изпускаше въздух.

— Много пъти й обяснявах, че за част от картините ме е вдъхновила тя, а други съм нарисувала в чест на нашето приятелство, но нито една не изобразява самата нея. Лилиан обаче настояваше, че това няма значение. Ако хората си мислеха, че на картините е тя, само това я интересуваше. И ако ме бе грижа за нея, ако й бях истинска приятелка, трябваше да спра да създавам толкова странно изкуство. Да направя творбите си по-привлекателни… Така и стана. Унищожих всичко и започнах да рисувам само неща, които хората харесват.

Клара продължи да разказва, но не смееше да погледне мъжете, които я слушаха.

— Всъщност вече дори получавах по-добри оценки. Казах си, че съм постъпила правилно. Че не е редно да жертвам приятелството в името на кариерата си.

В този момент художничката вдигна поглед и го насочи прано към Гамаш. За пореден път забеляза дълбокия белег над слепоочието му. И твърдия, замислен взор.

— Жертвата ми се струваше незначителна. Тогава дойде време за изложбата на випуска. Аз участвах с няколко творби, но Лилиан — не. Вместо това реши да представи своя рецензия в часа по критика на изобразителното изкуство. Написа статия за студентския вестник. В нея се бе изказала ласкаво за произведенията на други студенти, но моите картини бе направила на пух и прах. Били безсъдържателни, лишени от чувства. Нямало и помен от риск в тях.

Клара все още усещаше разтърсващата, кипяща, вулканична ярост.

В онзи момент приятелството им се бе пръснало на миниатюрни парченца. Толкова малки, че дори не можеха да се съберат. Нямаше връщане назад.