Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 119
Перейти на страницу:

— Здрасти — каза Майрън.

— Намери ли парите?

— Да.

— Прекрасно. Отиди до офиса на банка „Нат Уест“ на улица „Фулъм Палас“, моля.

— Сега ли?

— Възможно най-скоро, да.

— Четири сутринта е.

— Това ми е известно. Пред входа ще те чака служителка на име Денис Нъсбаум. Тя ще ти помогне да си отвориш сметка и да направиш съответния депозит.

— Не разбирам.

— Ще разбереш, ако ме слушаш. Отиди където ти казвам. Денис Нъсбаум ще ти обясни как да направиш превода.

— Очакваш от мен да преведа парите, преди да получа момчетата?

— Не. Очаквам да направиш каквото ти казвам. Ще видиш момчетата, когато отвориш сметката. Тогава ще завършиш превода в нашата сметка с криптовалута. След това ще получиш момчетата.

Майрън погледна към Уин. Уин му кимна утвърдително.

— Добре — каза Майрън.

— Господин Болитар, да не би да предпочиташ методите от едно време? Да не би да си мислеше, че ще те накарам да се обадиш от няколко улични телефонни кабини, после да вземеш метрото и може би да пуснеш откупа в кухия дънер на някое дърво?

Дебелия Ганди се изхили:

— Гледаш твърде много филми, приятелче.

Майко мила.

— Това ли е всичко?

— Не бързай толкова, господин Болитар. Имам още няколко, как да се изразя, искания.

Майрън зачака.

— Не носи каквото и да било оръжие.

— Добре.

— Ела сам. Ще бъдеш проследен и под наблюдение. Разбрахме, че в тази държава имаш нещо като подкрепление. Още хора, които действат с теб. Ако дори подушим, че някой от тях иска да се намеси в сделката ни, ще си понесеш последиците.

— А сега кой гледа твърде много телевизия?

Шегата се хареса на Дебелия Ганди.

— Приятелю, не искаш да ми се изпречваш на пътя.

— Няма и да го направя — каза Майрън.

— Правилно.

— Но има едно нещо.

— Да?

— Знам, че сте страшни и така нататък — каза Майрън. — Но и ние сме такива.

Майрън зачака отговор, но разговорът прекъсна. Майрън и Уин се спогледаха.

— Затвори ли? — попита Уин.

— Да.

— Колко невъзпитано.

Глава 8

Седяха на задната седалка в лимузината „Бентли“. Уин беше сложил парите в една особено елегантна кожена мъжка чанта. Майрън прочете етикета.

— Чанта „Суейн Адини Бриг“ за размяна на пари за откуп?

— Нямах нищо по-евтино под ръка.

— Познаваш ли района на улица „Фулъм Палас“? — попита Майрън.

— Не особено добре.

— А къде ще ме оставиш, без да ме забележат?

— Зад хотел „Кларидж“.

— Близо ли е до въпросната банка?

— Не. На около двайсет-двайсет и пет минути с кола.

— Не разбирам.

— Снощи изключих телефона ти.

— Да, това го знам.

— Когато пълничкият ни приятел от залата с игри конфискува телефона ти за кратко, той сложи в него проследяващо устройство.

— Без майтап?

— Да.

— Значи е следил местоположението ми.

— Ами, не точно твоето, разбира се. Един от хората ми занесе телефона ти в хотел „Кларидж“. Регистрира се в хотела с псевдонима Майрън Болитар.

— Дубльорът ми в апартамент „Дейвис“ ли отседна?

— Не.

— Дубльорът ми е привикнал с лукса.

— Свърши ли?

— Почти. Значи Дебелия Ганди си мисли, че съм в хотел „Кларидж“?

— Да. Ще влезеш отстрани, през служебния вход. Моят човек ще ти върне телефона. Освен това ще ти сложи две подслушвателни устройства.

— Две?

— В зависимост от това къде ще отидеш, е възможно отново да те претърсят. Вероятно няма да открият и двете.

Майрън схвана. Когато Уин поставяше проследяващи устройства на колите, той винаги слагаше едно под бронята — където може да бъде открито лесно — и едно на някое по-трудно за намиране място.

— В случай на беда използвай същата дума — каза Уин.

— „Съобщете“.

— Да, браво, че си я запомнил.

Уин се обърна и погледна Майрън право в очите.

— Използвай я дори да си мислиш, че няма да ти помогне по никакъв начин.

— А?

— Цяла вечер наблюдавахме залата за игри — каза Уин. — Пухкавият ти приятел Дебелия Ганди не е напускал сградата. Никой, който отговаря на описанието на Патрик или Рийс, не е влизал вътре.

— Хипотези?

— Може би ги държи в залата за игри. Забелязахме признаци — Уин замълча и потупа устната си с пръст, — признаци на живот откъм подземието.

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)