Златният бряг [bg]

7.

Съботната сутрин мина без особени събития, като изключи това, че имах леко главоболие, причинено без съмнение от бръщолевенето на семейство Вандърмир. Джордж и Етел Алърд бяха болни от грип и затова отидох да ги видя. Направих им чай в кухничката на вратарската къща, което ме накара да се почувствам като обикновен човек. Дори останах при тях за половин чаша чай, през което време Джордж шест пъти се извини, задето е болен. Обичайната враждебност на Етел се превръща в нещо като разнежване, когато е болна. Предпочитам да я виждам такава.

Трябва да спомена, че по време на Втората световна война Джордж Алърд отишъл да служи на страната си, както направили и всички годни мъже от Станхоуп Хол, а, разбира се, и от другите имения. Джордж ми каза веднъж, в един урок по обществена история, че това преселение на слугите направило живота труден за семействата, които успели да не изоставят огромните си къщи по време на Голямата депресия и все още имали нужда от мъжка сила за тежката земеделска работа. Джордж ми каза също, че по-високите военни надници примамили много от момичетата прислужници да работят в съпротивата и други подобни. Той някак си ме свързва с тази класа на дворяните и смята, че аз от своя страна трябва да се натъжавам от огромните лишения, които семейство Станхоуп и останалите са претърпели по време на войната. Правилно, Джордж. Когато си представя неимоверните усилия на Уилям Станхоуп да се облича всяка сутрин сам, докато камериерът му се мотае по нормандския бряг, буца ми засяда в гърлото. Между другото, Уилям наистина е служил на страната си в този критичен за нацията момент. Има две версии за тази история. Ще ви разкажа версията на Етел.

Чрез семейни връзки Уилям Станхоуп получил назначение в бреговата охрана. Тъй като дядо Август Станхоуп не можел да използва двестаметровата си яхта „Морският таралеж“, той я продал на държавата на безценица, както сторили много притежатели на яхти по време на войната. „Морският таралеж“ била оборудвана като подводна патрулна лодка, а шкиперът й се оказал не някой друг, а лейтенант (мичман I ранг) Уилям Станхоуп. Етел казва, че това не било случайно стечение на обстоятелствата. Както и да е, „Морският таралеж“, прясно боядисана със сива боя, съоръжена с хидролокатор, дълбочинни снаряди и петдесеткалиброва картечница, стояла удобно закотвена при „Сиуанака Къринтиън“. Оттам лейтенант Станхоуп патрулирал нагоре-надолу из пролива Лонг Айлънд, готов да посрещне германската военноморска флота, защитавайки американския начин на живот и отбивайки се от време на време в „Мартас Винярд“ за по няколко бири. И понеже не искал да се настани в държавно жилище, Уилям живеел в Станхоуп Хол.