Артър & Джордж [bg]

След като вече можеше да твърди, че е учил в две чужди държави, той се настани в Девъншър Плейс, беше избран за член на Офталмологичното дружество и зачака пациенти. Надяваше се част от тях да му бъдат прехвърлени от по-видните фигури в професията, които често бяха твърде заети, за да измерват лично диоптрите. Някои смятаха това за черна работа; Артър обаче се чувстваше компетентен в тази област и очакваше наплив от пациенти.

Кабинетът му в Девъншър Плейс се състоеше от чакалня и приемна. Но след няколко седмици Артър почна да се шегува, че и двете стаички са чакални, от които единствено той се възползва. Тъй като ненавиждаше леността, младият доктор седеше зад бюрото и пишеше. Вече имаше богат опит в литературната игра и мислите му се насочиха към една от новите модни измислици — четивата в периодичната преса. Артър обичаше логическите задачи, а в момента трябваше да направи избор. Списанията публикуваха два вида четива: или дълги поредици, които подмамваха читателя седмица подир седмица и месец след месец, или единични, отделни разкази. Лошото с разказите беше, че те често само разпалваха апетита. Лошото на поредиците пък беше, че ако човек пропуснеше един брой, губеше нишката на сюжета. Като приложи практичния си ум към проблема, Артър реши да комбинира достойнствата на двете форми: поредица от разкази, всеки завършен сам по себе си, но с постоянни герои, които да разпалват отново и отново симпатията или неодобрението на читателите.

И тъй, трябваше му герой, от когото да се очакват редовни и разнообразни приключения. Очевидно повечето професии не подхождаха. Докато обмисляше този въпрос в Девъншър Плейс, той почна да се пита дали пък вече не е измислил подходящата кандидатура. В два от не твърде успешните му романи се подвизаваше детектив консултант, чийто образ с голяма точност копираше единбургския лекар Джоузеф Бел: острата наблюдателност, комбинирана с педантични заключения, водеше до успех както в криминалното разследване, така и в медицинската диагноза. Първоначално Артър бе нарекъл детектива Шеридан Хоуп. Но името му се струваше неудовлетворително и в процеса на писане Шеридан Хоуп бе прекръстен на Шерингфорд Холмс, а сетне — неизбежно, както изглеждаше по-късно — на Шерлок Холмс.