Сянката на чинара [bg]

Сайпръс й се усмихна и протегна ръце.

— Детето ми — възкликна възрастната жена. — Как мина денят ти?

Лети се наведе и я прегърна нежно.

— Доста натоварен. А твоят?

— Гледах телевизия — отговори майка й. — Как се справят семейство Хъбард със загубата, Лети? Седни и ми разкажи.

Лети изключи телевизора, седна на табуретката до инвалидната количка на старата жена и й разказа как е минал денят й. Не беше скучала нито секунда, откакто Хършъл и семейство Дафо пристигнаха и влязоха в дома, в който бяха отрасли и в който за пръв път нямаше да намерят баща си. После хората, съседите, храната, несекващата върволица. Като цяло, много вълнуващ ден, завъртя нещата Лети, стараейки се да няма и намек за някакви неприятности. Поддържаха кръвното на Сайпръс с лекарства, защото се повишаваше и от най-нищожния проблем. В даден момент, и то скоро, Лети щеше внимателно да й съобщи новината, че е изгубила работата си, но не сега. По-късно щеше да намери по-подходящо време.

— А погребението? — попита Сайпръс, галейки ръката на дъщеря си.

Лети й разказа подробностите, каза, че смята да отиде, и се зарадва, че господин Хъбард е настоял в църквата да бъдат допуснати чернокожи.

— Сигурно ще те накарат да седнеш най-отзад — отбеляза Сайпръс с усмивка.

— Сигурно. Но ще присъствам.

— Иска ми се да можех да дойда с теб.

— И на мен.

Заради теглото и неподвижността си Сайпръс рядко излизаше от къщи. От пет години пълнееше и губеше подвижност все повече и повече. Симиън странеше по редица причини, не на последно място и заради майката на Лети.

— Госпожа Дафо ни изпраща торта — осведоми я Лети. — Искаш ли едно малко парче?

— Каква торта? — Макар да тежеше цял тон, Сайпръс беше придирчива към храната.

— Ами има ананас… не съм виждала такава, но може би си струва да я опитаме. Искаш ли и малко кафе?

— Да, и едно тънко парче торта.

— Да седнем отзад, мамо, на чист въздух.

— Много ще ми е приятно.

Инвалидната количка едва се побираше между канапето и телевизора и минаваше на косъм по тесния коридор към кухнята. Тръкна се в масата, промуши се през задната врата и Лети внимателно я забута по хлътналата дървена веранда, която Симиън беше направил преди няколко години.

Времето беше хубаво, Лети обичаше следобед да пие кафе или чай с лед на открито, далече от врявата и задуха вътре. Бяха прекалено много хора за малката къща с три тесни спални. Сайпръс беше настанена в едната. Лети и Симиън — когато той си беше вкъщи — заемаха другата, обикновено с едно или две внучета. Дъщерите им някак успяваха да си съжителстват в третата спалня. Шестнайсетгодишната Кларис беше в гимназията и нямаше деца. Федра, на двайсет и една, имаше дете в детската градина и първокласник, но нямаше съпруг. По-малкият им син Кърк спеше на канапето в хола. Нерядко племенници отсядаха при тях за по няколко месеца, докато родителите им разрешат проблемите си.