Червената лястовица [bg]

На следващата сутрин в затъмнената библиотека със спуснати завеси започна прожекцията, но вместо обичайния филм те видяха съученичката си от стая номер пет в единичното ѝ легло с кльощавия кадет с обръсната глава от предишния ден. Момичетата почти не поглеждаха към екрана. Това беше срам, това беше унижение, да видиш себе си с крака, сключени около този пъпчив гръб, с ръце като извити хищни нокти върху кокалестите му рамене. Лекарката спираше филма на определени кадри, за да направи коментар и да предложи подобрения. И още полошо, сега всички разбраха, че филмите ще идват поред — стая пет, шест, седем и така нататък. Аня бе свела глава надолу, хванала лице в ръцете си. Тя беше в единадесета стая и трябваше да издържи не само на филмите, но и на чакането. Скочи и изтича извън стаята, хлипайки, когато свърши нейната част. Лекарката я остави да избяга. После започна да бърбори какво е било направено погрешно и как би могло да се подобри.

Доминика беше в дванадесета стая, в края на коридора. Следователно филмираният сегмент на интерлюдията с нейния кадет беше последен. Безтелесна, тя наблюдаваше себе си, изненадана от вялото си лице, от това колко механично бе хванала младежа и го бе насочвала, как бе издърпала ухото му, за да се отдръпне, когато се бе сгромолясал върху нея. Главата ѝ се въртеше, но при все това тя не чувстваше нито срам, нито притеснение. Гледаше образите на екрана без никакво чувство и продължаваше да си казва, че тя е член на служба внешней разведки, службата за външно разузнаване на Руската федерация.

На следващата сутрин Аня не дойде на закуска и две момичета отидоха да я потърсят в стаята ѝ. Трябваше да разбият вратата с рамене. Аня бе завързала на примка чорапогащника около врата си, бе увила края му на закачалката за дрехи на задната част на вратата и просто си бе вдигнала краката нагоре, за да се обеси. Беше имала силата да си държи краката над пода, докато е издъхнала. В градината Доминика чу писъците. Втурна се по стълбите, разбута другите настрани, свали Аня от примката и я положи на пода. Чувстваше вина и гняв. Какво беше очаквала малката глупачка от нея все пак? Как бе имала куража да се задуши до смърт, помисли си тя, но не и да легне с един мъж за тридесет минути?

Нямаше почти никаква реакция. Мечката подуши тялото, после си обърна задницата. Изнесоха Аня от имението на брезентова носилка, покрита с одеяло, под което се подаваше русата ѝ коса. Никой нищо не спомена. Ежедневното обучение продължи както и преди.

Курсът наближаваше към своя край. Шестте лястовички стояха и наблюдаваха, докато четирима младежи влязоха в трапезарията. Те вече бяха новаци „гарвани“, обучени в една по-малка вила надолу по пътя, трима от тях — експерти по съблазняване на уязвими и самотни жени, набелязани от СВР — стари моми, секретарки на министри, неудовлетворени съпруги на посланици, недооценени асистентки на генерали. Четвъртият младеж беше изучавал друга специалност — сприятеляване с чувствителни, плахи мъже — шифровачи, военни аташета, понякога и висши дипломати, които тайно копнееха за мъжко приятелство, за компания, за любов и които бяха страхотно чувствителни към заплаха от излагане. „Гарваните“ надменно заявиха, че доста бяха страдали по време на обучението си. Нямаше кой знае какъв избор на спаринг партньори, прошепна Димитрий — те практикували с некъпани момичета от близките села, правили секс със смотани повлекани, докарани от фабриките в Казан. Доминика не попита за четвъртото момче, как и с кого е практикувало то.