Червената лястовица [bg]
- Автор: Matthews Jason
- Серия: Червената лястовица #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-28-1803-8
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Червената лястовица [bg]». Краткое содержание книги:
За повечето хора опасността от ядрен апокалипсис изглежда като неприятен спомен от някакво далечно и непонятно минало, но за агентите от тайните служби на САЩ и Русия войната продължава и средствата не са се променили. Тя се води безскрупулно, със същата ярост, със същата подмолност, без никаква жалост към хората, които стават нейни жертви.
Доминика Егорова е една от тези жертви. Против волята си тя става агент на СВР — тайната служба, наследила КГБ и обслужваща режима на Владимир Путин. Нейните шефове искат да използват красивото тяло на Доминика като инструмент във войната. Тя се превръща в „лястовица” — специално обучена съблазнителка, която трябва да измъква чрез секс тайните на американските шпиони.
Съдбата обаче я среща с човек, който може да я измъкне от ада на руското разузнаване и да даде нов смисъл на живота й. Двама души, от двете страни на невидимата, но все още съществуваща желязна завеса, са изправени пред избора дали да следват правилата и да бъдат част от бездушната система или да изберат опасния път на любовта.
— Аз съм Аня.
Тя беше слаба и руса, с широка уста и високи скули, леко обсипани с лунички. Изглеждаше като елегантна доячка с бледи сини очи. Колебливите ѝ думи бяха сини като цвят на метличина, невинни и непресторени. Другите също срамежливо си казаха псевдонимите. След вечеря се изнизаха безшумно в библиотеката.
Вътре беше абсолютно тихо, после светлините угаснаха. Добре дошли на обучение в Школата за лястовички. Започна филм, с ярки черно-бели образи, брутални, диви, остри като трион. Екранът избухна от напрегнати лица, притискащи се тела, органи, движещи се непрестанно, навсякъде и в толкова близък план, че изглеждаха гинекологично, неразпознаваеми, нематериалистични. Звукът се включи с пълна сила и Доминика видя как главите на съучениците ѝ се отметнаха назад от внезапния шок от шума и гледката. Но само тя виждаше как въздухът се изпълва с въртящи се цветове и разпозна знаците на претоварването, когато започна кървящото редуване на червеновиолетово-синьо-зелено-жълто. Не можеше да го контролира и затвори очи, за да избегне яростната атака. После високоговорителят изпука и звукът изведнъж стихна, намален дотолкова, че едва се чуваше, за да изглежда, че жената на екрана сякаш шепне. Косата ѝ бе залепнала отстрани на лицето ѝ, а тялото ѝ се клатеше неспирно от някакъв невидим партньор.
Светлината проблясваше по гредите на тавана на седем метра над главата ѝ. Ще успее ли да издържи тук докрай? Какво щяха да очакват да прави тя? Какво щяха да направят, ако станеше и излезеше от стаята? Щеше ли да бъде изгонена от службата? Дяволите да ги вземат. Те искаха лястовичка и щяха да получат лястовичка. Никой не знаеше, че може да вижда цветовете. Михаил бе казал, че тя е най-добрата му ученичка, що се отнася до умението ѝ да разбира хората. Тя ще остане. И ще се учи.
Каза си, че не става дума за любов. Това училище, това имение, изолирано зад стени, покрити с натрошени стъкла, беше инструмент на държавата, който институционализираше и дехуманизираше любовта. Това нямаше значение, ставаше дума за физически секс, за обучение като в балетното училище. В проблясващата светлина в плесенясалата библиотека Доминика си каза, че ще се справи с това, напук на онези внебрачные ребёнки, на онези копелдаци.
Светлините се включиха, а студентите седяха притеснени, със зачервени лица. Аня подсмъркна и избърса очи с опакото на китката си. Матроната се обърна към седящите с равен твърд глас:
— Имахте дълго пътуване. Върнете се в стаите си и си починете. Обучението ще започне отново утре сутрин точно в седем часа. Свободно!
Нищо в поведението ѝ дори и най-слабо не подсказваше, че през последните деветдесет минути бяха гледали филм с хора, извършващи коитус. Те се изнизаха от залата и се качиха нагоре по стълбите с масивни дървени парапети. Аня ѝ кимна за лека нощ, преди да затвори вратата си. Доминика се запита дали тя или другите знаеха, че тази нощ невидимите сътрудници на Конинститута, натъпкани в cabinets de voyeur[28] между стаите, ще ги наблюдават как се събличат, къпят и спят.
Доминика застана пред огледалото, прокара четката с дълга дръжка през косата си — единствения семеен символ, който си бе донесла от къщи, и я погледна в ръката си, сякаш тя би могла да ѝ се изсмее. Разкопча блузата си, метна я на извита телена закачалка и небрежно я окачи на рамката на огледалото, закривайки единия му край. Постави малкия си куфар на масата и отвори капака му срещу огледалото, блокирайки още една трета от огледалото. Свали полата си и се завъртя в пирует несъзнателно, за да огледа кривата на гърба и издутината на ханша си в найлоновите чорапогащи, преди небрежно да метне и полата на рамката на огледалото, покривайки последната една трета. На сутринта щяха да разчистят огледалото и може би щяха да я скастрят, но си струваше, дори да е за една нощ. После си изми зъбите, пъхна се под завивките в дезифектантния облак от камфор и розово масло и загаси светлината. Остави четката си на тоалетката.
Мъжете бяха отделени от жените, дните се сляха един с друг и те загубиха усета си за време. Сънените утрини бяха посветени на безкрайни лекции по анатомия, психология и най-вече психология на човешките сексуални реакции. Появиха се и някои нови инструктори. Една лекарка безспирно напяваше за сексуалните практики в различните култури. После дойдоха уроците по мъжка анатомия, трябваше да научат как функционира мъжкото тяло и как да възбуждат мъжкия индивид. Техники, пози, движения, наброяващи стотици. Всичките бяха изучени, повторени, наизустени, Кама Сутра в стил Горна Волга. Доминика се чудеше на тази ужасяваща енциклопедия, на лепкавите прозрения, които съсипваха нормалността, които ограбваха невинността ѝ. Щеше ли отново да прави секс някога?
Следобедите бяха запазени за „практически занимания“, сякаш тренираха за фигурно пързаляне. Упражняваха ходене, упражняваха разговор, упражняваха измъкване на коркова тапа от бутилка шампанско. Имаше стаи с използвани дрехи, протрити обувки, бельо с петна от пот. Те се обличаха и се упражняваха в разговор една с друга, учеха се да изслушват, да демонстрират интерес, да правят комплименти и да ласкаят и най-важното — да измъкват информация по време на разговор.
В един от редките следобеди на дружеска атмосфера пет от тях насядаха в кръг на пода в библиотеката с почти докосващи се колене, смееха се, бъбреха си, упражняваха се на така наречения секс разговор по това, което бяха чували на вечерните прожекции.
— Ето така — каза една тъмнокоса девойка с тежък черноморски акцент, затвори очи и измърмори на чугунен английски,
„Yah, lovers, you are making me to come.“[29] Изблик на смях, Доминика погледна пламналите лица и се запита колко скоро някои от тях ще се озоват по бельо в хотел „Интурист“ във Волгоград, гледайки как някакви кльощави виетнамски търговски представители си свалят обувките.
— Катя, опитай и ти — каза момичето на Доминика. Още от първата вечер всички усетиха, че тя е някак по-различна, някак по-специална. До нея седеше Аня и я гледаше с очакване.
Без да разбере защо, може би за да им покаже, може би за да покаже себе си, Доминика притвори очи и прошепна „Да, миличък… точно така… о, ооо“ и издаде звук от корема си:
„ЪЪНННXXXX.“ Момичетата в кръга замълчаха потресени, после изреваха одобрението си и я аплодираха. Жълтокосата Аня зяпаше с широко отворени очи, останала без думи, без да схваща смешния момент.
Аня, със синкавата аура като на ливадни цветя. Тя се съпротивляваше, отвратена от най-похотливите и порнографски аспекти на обучението, лепна се за Доминика за кураж и подкрепа.
— Трябва да свикнеш с това — каза ѝ Доминика, но Аня се гърчеше при вечерните филми, стискаше я за ръката, докато шибаният цирк бушуваше на екрана пред тях. Малкото селско момиче няма да се справи, мислеше си Доминика. Цветът ѝ става по-слаб, а не по-силен.
После, една нощ, след един невъзможно извратен филм, който я доведе до мълчалив плач, Аня дойде в стаята на Доминика със зачервени очи и треперещи устни, а думите ѝ, в цвят на метличина, едва се виждаха. Трябваше да дойде при приятелката си за утеха, защото вече губеше разсъдъка си. Беше им заявила, че иска да напусне, но те ѝ бяха казали нещо — Бог знае какво! — и тя не можа да си тръгне. Доминика я дръпна за ръката зад завесата на банята.
— Трябва да се справиш с това — прошепна тя, разтърсвайки я леко за раменете.
Аня захлипа, обви ръце около врата на Доминика и притисна устни в устата ѝ. Малката идиотка трепереше и Доминика не я избута, не я отхвърли. Те бяха на пода в малката баня. Доминика я залюля в обятията си, усещайки как трепери. Аня обърна глава за още една целувка и Доминика за малко не я отблъсна, но после отстъпи и отново я целуна.
Целувката имаше силен ефект върху Аня и тя посегна към ръката на Доминика, дръпна я към тялото си и я пъхна под халата върху гръдта си. О, за Бога, помисли си Доминика. Самата тя не чувстваше страст, а по-скоро съжаление към момичето в прегръдките си. Това ли беше бисексуалността, за която им преподаваха долу? Можеха ли да ги видят зад завесата? Имаше ли аудио в стаята? Това сериозно нарушение ли беше?
28
Воайорски кабинки. — Бел. прев.
29
О, любими, ще ме накараш да свърша. — Бел. прев.