Червената лястовица [bg]

— Чашка бързо кафе? Хайде, аз черпя. Гейбъл погледна косо към Нейт и кимна.

На чаша кафе и един малък коняк Гейбъл разказа историята. Форсайт се смяташе за един от най-страхотните шефове на бюра в службата. При издигането си, през двадесет и пет годишната си кариера, той си бе изградил блестяща репутация. Като млад офицер бе вербувал първия агент от Северна Корея. Преди Стената да падне, Форсайт действаше като водещ агент на един полски полковник, който му бе донесъл пълните военни планове на Южното командване на Варшавския договор. Няколко години по-късно завербува грузинския министър на отбраната, който в замяна на швейцарска банкова сметка уреди да докарат един танк Т-80 с новата динамична защита в три часа сутринта на глинестия бряг на Батуми, до рампата на тежкотоварен десантен кораб, нает от ЦРУ от румънците.

Докато се издигаше, Форсайт се доказа като един от висшите ръководители, които си вършеха работата докрай и знаеха каква е играта. Оперативните офицери го обичаха. Посланиците идваха при него за съвет. Костюмарите от седмия етаж в централата му вярваха и на четиридесет и седем години той беше награден с най-примамливия пост — шеф на бюрото в Рим. Първата година на Форсайт там беше, както трябваше и да се очаква, солиден успех.

Това, което никой не очакваше, беше, че при посещението на конгресна делегация в Рим политически изпеченият Том Форсайт ще каже на високомерната асистентка на един сенатор да млъкне и да слуша, вместо да приказва по време на брифинга на бюрото. Тя поставила под въпрос „уместността“ на една спорна операция на римското бюро. Освен това тази двадесет и три годишна специализантка по политология в „Йейл“ с двадесетмесечен опит на Хълма лично бе критикувала мениджмънта на Форсайт по въпросната разработка, казвайки, че според нея „приложената конспиративна техника, с една дума, е недостатъчна“. Това бе изтръгнало от обикновено флегматичния Форсайт загадъчното „я иди си го начукай“, което дни по-късно доведе до съобщение от централата, че сенаторът се е оплакал, че римският мандат на Форсайт е прекратен и че той е освободен по основателни причини.

След обичайната забележка за порицание в досието на Форсайт Седмият етаж тихичко му предложи поста на ръководещ бюрото в Хелзинки. Предложението беше направено, за да се демонстрира на Конгреса, че централата симпатизира на реакцията на Форсайт срещу нелепия контрол, натрапен на трудолюбивите оперативни работници по време на шопинг екскурзиите на конгресната делегация, маскирани като проучвателни пътувания. Но идеята да предложат Хелзинки на Форсайт беше неискрена и добре изчислена, защото никой не мислеше, че той ще приеме. Бюрото беше шест пъти по-малко от това в Рим, в може би най-маловажната от четирите някак си заспали скандинавски страни, беше си пост за много по-млад служител. Те очакваха Форсайт да отклони, да намери място да се паркира и да напусне след две години, когато станеше на възраст за пенсия.

— Приемайки назначението, той фактически каза на Седмия етаж да вървят да си го начукат — заключи Гейбъл. — Половин година по-късно ме изиска за свой заместник, а вчера пристигна ти. Не че си издънка! — Гейбъл се засмя. — Просто си известен като такъв.

Гейбъл видя лицето на Нейт, блуждаещия поглед. Окей, каза си той, това хлапе се изяжда отвътре. Беше го виждал и преди, талантлив оперативен работник, прекалено уплашен за репутацията и бъдещето си, за да бъде в състояние да се отпусне и да остави нещата да отшумят. Онзи шубелия Гондорф, който бе объркал хлапето, трябваше да се срамува от себе си. И сега той и Форсайт трябваше да накарат Наш да мисли трезво. Той си отбеляза да поговори с шефа. Последното нещо, от което бюрото се нуждаеше, беше оперативен работник, който не знае точния момент, в който трябва да започне вербуването.