![Червената лястовица [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/8/chervenata-lyastovica-bg-download.jpg)
Червената лястовица [bg]
- Автор: Matthews Jason
- Серия: Червената лястовица #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-28-1803-8
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Червената лястовица [bg]». Краткое содержание книги:
За повечето хора опасността от ядрен апокалипсис изглежда като неприятен спомен от някакво далечно и непонятно минало, но за агентите от тайните служби на САЩ и Русия войната продължава и средствата не са се променили. Тя се води безскрупулно, със същата ярост, със същата подмолност, без никаква жалост към хората, които стават нейни жертви.
Доминика Егорова е една от тези жертви. Против волята си тя става агент на СВР — тайната служба, наследила КГБ и обслужваща режима на Владимир Путин. Нейните шефове искат да използват красивото тяло на Доминика като инструмент във войната. Тя се превръща в „лястовица” — специално обучена съблазнителка, която трябва да измъква чрез секс тайните на американските шпиони.
Съдбата обаче я среща с човек, който може да я измъкне от ада на руското разузнаване и да даде нов смисъл на живота й. Двама души, от двете страни на невидимата, но все още съществуваща желязна завеса, са изправени пред избора дали да следват правилата и да бъдат част от бездушната система или да изберат опасния път на любовта.
— Племенница или не, ще бъде трън в задника ни — промърмори Семьонов. Корчной не каза нищо. — Тя иска да бъде оперативен работник. Но погледнете я, тя е създадена да бъде лястовичка. Именно затова Егоров я изпрати в Казан.
— А французинът?
— Половая западня чист секс капан. Въпрос на няколко седмици. Той е комерсиален тип, ще го изстискаме до капка и готово. — Семьонов кимна с глава към коридора. — Тя иска да чете досиета, да е оперативно съпричастна. Единството нещо, с което трябва да е съпричастна, е това, което е между краката на французина.
Корчной се усмихна.
— Пожелавам ви късмет, полковник! — каза той и стисна ръката му.
— Благодаря ви, генерале — отговори Семьонов.
Бяха ѝ посочили място в дъното на френската секция на Пети отдел. Взираше се в ъгъла без прозорци на стените, срещащи се при нащърбеното бюро, което беше съвсем празно, с изключение на олющена дървена касетка за документи. Две дебели папки бяха метнати небрежно върху плота. Семьонов найнакрая ѝ ги беше отпуснал, за да му се махне от главата. Тъмносини корици с черни диагонални ленти, с подгънати краища, с гърбове, разнищени от допир на потни ръце. Особая папка, секретна папка. Първото ѝ оперативно досие. Тя отвори корицата и попи думите и цветовете.
Мишената беше Симон Делон, четиридесет и осем годишен, първи секретар в търговския отдел на френското посолство в Москва. Женен, но съпругата му беше останала в Париж. Той често пътуваше до Франция на семейни посещения. Като „географски ерген“ в Москва незабавно бе набелязан от ФСБ. Първо му назначиха само един наблюдаващ агент, но с времето и с нарастването на интереса към него той бе покрит плътно от кърлежите на ФСБ. Те прекарваха много време да следят техния кролик, заека си. Екип от дванадесет души го следеше от сутрин до вечер. Снимки, изсипани от един плик, бяха заседнали между страниците на досието. Делон, вървящ сам покрай реката, наблюдаващ сам кънкьорите на пързалката „Динамо“, обядващ сам на ресторантска маса.
Доминика поглади измачканите тънки сини листове на отчетите от проследяването. Бяха използвали огледало, за да наблюдават как една дългокрака проститутка плъзга ръката си по крака на Делон в малък бар на улица „Кримский вал“. Обектът е притеснен, нервен, отказва (неспособен?) да забие проститутката, гласеше отчетът. Клетият нещастник, той явно не е за тук, помисли си Доминика.
Технически анекс: един аудиоимплант в електрическия контакт в дневната е произвел часове със записи: в 20,36:29 — звуци от чиния в мивката; 22,12:34 — лека музика; 23,01:47 — ляга да спи.
Подслушваха телефона му централно, за да покриват ежеседмичните разговори със съпругата му в Париж. Доминика прочете стенограмата на френски. Мадам Делон беше раздразнителна и пренебрежителна от единия край на линията, а Делон — смотан и мълчалив на другия. Брак без секс и радост с непоносима жена, бе записал непознатият стенограф в полето. По някое време в процеса на оценяване СВР бе избутало ФСБ и бе наложило превъзходството си — това беше международна разработка, не вътрешна. Вторият том на досието започваше с оперативни оценки, написани в съкратения стил на полулитературен съветски език, точно този начин на писане, на който се бяха подигравали в академията. Потенциал на обекта заоперативна разработка отличен. Няма дефинирани пороци. Сексуално неудовлетворен. Допуск до класифицирана информация добър. Подходът да бъде резервиран и неагресивен. Податлив на изнудване с оглед брака по сметка. И така нататък. Доминика се облегна назад, погледна страниците и се замис-
ли за обучението си в академията. Беше ясно, че това е дребна разработка, с дребна мишена и с дребна полза. Делон можеше и да е самотен човечец, и по всяка вероятност уязвим, но допускът му в неговото собствено посолство беше на ниско ниво. Нищо по-добро ли нямаха в Пети отдел от това, от този навоз, от тези фъшкии? Ясно беше, че Семьонов е измислил и раздул разработката. Тя беше минала през академията, бе издържала в курвенското училище, само за да се озове сега в различен тип проституция? Цялата служба ли беше такава?
Тя се качи на асансьора, отиде до столовата, взе си една ябълка и излезе на терасата на слънце. Седна надалеч от пейките, на ниската стена покрай един плет, свали си обувките, затвори очи и почувства топлината на тухлите под краката си.
— Може ли да се присъединя към вас? — стресна я един глас. Тя отвори очи и видя спретнатата фигура на генерал Корчной от Американския отдел пред себе си. Сакото му беше закопчано и той стоеше със събрани крака, сякаш беше иконом. От слънчевата светлина виолетовата му аура изглеждаше още по-наситена, с почти осезаема текстура. Доминика се изправи рязко и затършува непохватно за пантофките си, за да ги обуе.
— Оставете обувките, ефрейтор — каза Корчной със смях. — Бих искал и аз да мога да събуя моите и да си намеря едно езерце с рибки, в което да топна крака.
Доминика се засмя.
— Защо не го направите? Усещането е чудесно!
Корчной погледна сините ѝ очи, кестенявата коса, откритото лице. Що за нисш офицер би могъл да направи такова нечувано предложение на офицер с генералски чин? Що за дипломант би проявил подобно нахалство? После шефът на отдела на СВР, отговорен за всички разузнавателни операции в Северното полукълбо, се наведе и свали обувките и чорапите си. Двамата седнаха един до друг под топлото слънце.
— Как върви работата, ефрейтор? — попита Корчной, гледайки към дърветата покрай терасата.
— Това ми е първата седмица. Имам бюро и шкафче. И чета досието.
— Вашата първа оперативна разработка. Как я намирате?
— Интересно е — каза Доминика, мислейки за пълната незначителност на случая, за колебливите несигурни заключения, за изопачените препоръки.
— Не звучите много ентусиазирано — каза Корчной.
— О, не, ентусиазирана съм — отговори Доминика.
— Но…? — попита Корчной, обръщайки се леко към нея. Слънцето хвърли паякообразна сянка по рунтавите му вежди.
— Мисля, че ми е нужно време да се запозная с оперативните данни — каза Доминика.
— Какво имате предвид? — попита Корчной. Поведението му беше любезно, успокояващо. Доминика почувства, че ѝ е някак удобно да разговаря с него.
— Прочетох досието, но не съм съгласна със заключенията.
Не виждам как са стигнали до тях.
— С коя част не сте съгласна?
— Те се целят в мишена на ниско ниво — каза тя, като съзнателно не даде твърде много детайли, отчитайки правилата за конфиденциалност и сигурност. — Той е самотен, уязвим, но не мисля, че си струва труда. В „Гората“ често ни говореха за похабяване на оперативни ресурси и за това, че не трябва да се преследват нерентабилни мишени.
— Имаше време — каза Корчной, изпитвайки я, — когато жените не бяха допускани в академията. Имаше време, когато би било немислимо за един младши офицер да тълкува текуща операция, камо ли да я коментира. — Той погледна към пладнешкото слънце и присви очи. Кралски пурпур.
— Съжалявам, генерале — меко каза Доминика. Тя знаеше, тя беше сигурна, че той не е ядосан. — Нямах намерение да критикувам или да говоря неуважително. — Тя погледна как той примига на слънцето, мълчалив, очакващ. Инстинктът ѝ каза, че трябва да говори искрено пред този човек. — Простете ми, генерале, исках само да кажа, че мисля тази разработка за слаба. Не разбирам как са стигнали до тези оперативни заключения. Знам, че имам оскъден опит, но всеки би могъл да го види.
Корчной се обърна и я погледна — тя беше уверена и спокойна. Той се подсмихна.
— От вас се изисква да четете с критично око. И онези идиоти в академията са прави. Трябва да бъдем по-ефективни. Старите времена свършиха. Но ни е трудно да забравим.
— Нямах намерение да проявявам неуважение — каза Доминика. — Просто искам да си върша добре работата.
— И сте права — усмихна се Корчной. — Изложете вашите факти, изтъкнете аргументите си, кажете си мнението. Ще има неодобрение, но не се отказвайте. Пожелавам ви късмет. — Той стана от стената и взе обувките и чорапите си. — Между другото, ефрейтор, как е името на мишената ви? — Той видя колебанието ѝ. — Просто любопитство.