Червената лястовица [bg]

Доминика стискаше здраво ръце върху папките с делото пред нея, за да не се разтреперят.

— Извинете, че ви противореча, другарю — каза Доминика, повтаряйки като ехо думата, превърнала се в анахронизъм. — Но аз бях определена да участвам в тази операция като оперативен офицер. Очаквам да бъда включена във всички фази на разработката.

— Оперативен офицер, казвате? — подсмихна се Семьонов. — Дипломантка на „Гората“?

— Да — каза Доминика.

— Кога завършихте? — попита той.

— С последния курс — отговори Доминика.

— А след това? — Семьонов погледна в очакване хората около масата.

— Специализирано обучение.

— Какъв вид специализирано обучение?

Тя беше подготвена за това. Семьонов много добре знаеше къде е била. И се опитваше да я унижи.

— Посещавах базов курс в Кон-института — каза Доминика, стискайки устни. Тя нямаше да отстъпи пред тези личинки, тези червеи. Едновременно с това прокле мислено и чичо си Ваня.

— А, да, Школата за лястовички — каза Семьонов. — И това именно е причината да сте тук. Да участвате във вкарването на мишената Делон в капан.

Един от мъжете на масата не успя съвсем да потисне мазната си гадна усмивка.

— Съжалявам, полковник — каза Доминика. — Аз бях назначена в този отдел като пълноправен член на екипа.

— Разбирам — каза той. — Прочетохте ли папката на Делон?

— И двата тома — отговори тя.

— Похвално! — каза той. — Какви предварителни наблюдения имате за документацията по провеждане на разработката и нейната стойност?

Към тавана се стелеше пушек, а стаята потъна в тишина. Доминика погледна оценяващите я лица.

Тя преглътна.

— Проблемът с допуска му е сериозен. Мишената Делон в качеството си на търговски служител на средно ниво няма нужния достъп до класифицирани материали, който да е достатъчен, за да оправдае една политически деликатна чернота, черна операция.

— И какво знаете вие за изнудването? — каза спокойно Семьонов, дори леко развеселен. — Току-що излязла от академията, а?

— Самият Делон не си струва усилията — повтори Доминика.

— Има много аналитици в отдел Р, които няма да се съгласят с вас — каза Семьонов с по-твърд тон. — Делон има достъп до търговски данни от Франция и от Европейския съюз. Бюджетни числа. Програми. Инвестиционни стратегии, енергийни политики. Бихте ли изхвърлили такава информация?

Доминика поклати глава.

— Делон не знае нищо, което някой от нашите източници на ниско ниво в което и да е от френските ни търговски представителства в Париж да не може да ни предостави директно. Сигурно този начин ще бъде по-ефикасен за обслужване на общите изисквания?

Семьонов се облегна назад на стола си с озлобена физиономия.

— Вие очевидно сте научили доста много в академията. Значи предлагате отделът да не ратифицира операцията? Да се оттеглим и да не предприемаме нищо срещу мишената Делон?

— Казвам само, че потенциалният риск от компрометиране на западен дипломат в Москва не е оправдан от неговия нисък потенциал като източник.

— Върнете се и прочетете отново досието, ефрейтор — каза Семьонов. — И елате отново, когато имате да добавите нещо конструктивно.

Всички зяпаха в Доминика, докато тя се изправи, взе папките и тръгна през стаята към вратата. Държеше гърба си изправен и се фокусира върху дръжката. Затвори вратата, за да заглуши мърморенето и кискането.

На следващата сутрин, когато пристигна на празното си бюро, Доминика откри простичък бял плик. Тя внимателно го отвори с нокътя на палеца и разгъна единствения лист хартия. Там, написан с пурпурно мастило с класически почерк, имаше само един ред: