Червената лястовица [bg]

Слаба Богу, не присъстваха мъже! Аня кършеше нервно ръце и когато неизбежно дойде и нейният ред, погледна в паника към Доминика. Тя отклони поглед. Лекарката кресна на Аня да побърза, като я видя как се колебае при смъкването на чорапогащника. Когато дойде нейният ред, Доминика игнорира нервността си и се изправи веднага щом я повикаха. Беше ужасно да ти нареждат да се събличаш в присъствие на половин дузина непознати, но тя се насили да го направи. Аня я гледаше напрегнато. Доминика бе притеснена колкото от голотата си, толкова и от трепетната тишина в стаята, когато тръгна в кръга от столове.

— Най-добрата порода — прошепна асистентката.

— Най-добрата в шоуто — коригира я лекарката.

На следващия ден в кръга от столове застана един мъж и смъкна късия си халат. Отдолу беше гол и определено имаше нужда да бъде изкъпан и да му се почистят ноктите на краката. Лекарката оцени бледото тяло за ученичките, след което последва оценка в по-близък план. На следващия ден мъжът с халата се върна, този път с една ниска набита жена с йодночервена коса, с набръчкани бузи и лакти. Те се съблякоха и безучастно правиха секс на матрак, поставен в центъра на кръга от столове. Лекарката подчертаваше различните секс пози; нареждаше на двойката да спира насред акта, за да илюстрира съответната точка или да демонстрира някоя физическа тънкост. Моделите не показваха никакви емоции нито към партньора, нито към себе си, цветовете им бяха толкова бледи, че почти не се виждаха. Беше бездушно и вяло.

— Не мога да ги гледам — призна си Аня пред Доминика. Те бяха придобили навик да се разхождат заедно в занемарената градина на имението в няколкото свободни минути след закуска. — Не мога да го направя, просто не мога.

— Слушай, можеш да привикнеш към всичко — каза ѝ Доминика. Как изобщо е било избрано това момиче? От кое провинциално градче е била взета? После се запита за себе си: ами ти, можеш ли да привикнеш на всичко след достатъчно време?

След седмица, както очакваше Доминика, последва мултиплициране на унижението. Отново салонът и познатият кръг столове, но този път мъже, груби мъже в тесни костюми и лоши прически, седяха в кръга. На момичетата бе наредено да се съблекат пред тези мъже, които после критикуваха всяка от тях, изтъквайки недостатъците на фигурата, тена или лицето ѝ. Те изобщо не се идентифицираха; техните бледожълти ореоли се комбинираха, за да затъмнят още повече атмосферата в цялата стая.

Аня криеше насълзеното си лице с длани, докато лекарката не ѝ каза да спре да се прави на тъпа крава и да си свали незабавно ръцете. Чувствайки се като в сън, Доминика напусна тялото си, затвори ума си и издържа втренчените погледи на един от тях, с ужасяващо надупчено като от шарка лице. Цветът, идващ от вътрешността му, обагряше очите му в жълто, като цибетка[30] в алея. Тя го изгледа насреща, без да мига, докато очите му блуждаеха по тялото ѝ.

— Няма достатъчно мръвка по нея — каза той високо, без да се обръща конкретно към никого. — И зърната ѝ са твърде малки. Другите двама мъже кимнаха в съгласие. Доминика ги изгледа втренчено, докато накрая те отклониха поглед или се захванаха да си палят цигари.

Тя беше изненадана, като забеляза, че е започнала да става безчувствена. Безчувствена към голотата, безчувствена към похотливи коментари, безчувствена към очите на непознати, гледащи гърдите ѝ, ханша ѝ или вагината ѝ. Те могат да правят каквото си искат, казваше си тя, но аз няма да ги оставя да ме гледат в очите. Другите ученички реагираха всяка по свой начин. Една малка тъпа идиотка от Смоленск с южноруски диалект се държа като жена вамп, флиртуваше и кълчеше бедра по време на сесията. Аня явно изобщо не бе преодоляла срама. Натрапчивата миризма на дезинфектант в имението сега бе потушена от острата миризма на телата им, мускус и пот, розова вода и катранен сапун. А след като светлините угаснеха, потните служители сядаха в кабинките и си водеха бележки, и взимаха мерки камерите да не бъдат блокирани.

Късно една нощ Аня почука тихо на вратата ѝ. Доминика я открехна и ѝ каза да си върви.

— Не мога да ти помагам повече — каза тя и Аня се обърна и изчезна в тъмния коридор. Това не е мой проблем, помисли си Доминика. Достатъчно е, че се боря да запазя собствения си разсъдък.

После дойде бус с военни кадети, отличници на класа си. Жените ги чакаха в стаите си, седяха на леглата и наблюдаваха кльощавите им тела, докато смъкваха ризите, обувките и панталоните си, и се стягаха, докато момчетата ги чукаха като зайци. Накрая и това свърши и кадетите напуснаха, без да погледнат жените, и бусът с полюляване излезе от вратата към боровата гора.