![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Понякога, разбира се, имаше и караници. Не вървеше винаги гладко. Трескавата страст от първите им години се бе поуспокоила, превръщайки се в нещо много по-силно и пълноценно. Любовта на Стоун бе станала по-дълбока. От време на време си говореха, че ще си родят деца, но никога на сериозно. И това щеше да стане, когато са готови. Нали и без това по-възрастните са по-добри родители.
И след това всичко рухна.
Веднъж, в края на 1988, ЦРУ получи достоверни сведения, че има вероятност Горбачов да бъде свален. Нямаше време да изпращат куриерска пратка на Стоун, затова той се качи на първия самолет и излетя за Лангли. Настаниха го в един хотел близо до ЦРУ, за да е под ръка, ако трябва да се правят спешни анализи, и го заливаха с документация. Не се допускаха никакви външни хора — такива бяха разпоредбите.
Целият проект продължи около седмица. Стоун и Шарлот се чуваха всяка вечер. Всяка вечер Шарлот го питаше кога ще се прибере и всяка вечер Стоун й отговаряше, че не знае.
Точно тогава сестрата на Шарлот, Марта, се самоуби.
Чарли веднага отлетя за Пенсилвания, за да присъствува на погребението, а после отиде с Шарлот в Ню Йорк, докато тя се съвземе. Тя не спеше, почти не плачеше. Седеше на един стол в спалнята, вперила поглед в някакъв роман на Джейн Остин, без изобщо да го чете. Изглеждаше безутешна. Няколко дни по-късно, решил, че е направил всичко възможно, той се върна във Вашингтон.
Това беше грешка. По-късно осъзна, че е трябвало да остане по-дълго с нея. Отначало й се обаждаше всяка вечер, но скоро се наложи да работи денонощно и й се обаждаше само един-два пъти седмично. А би трябвало да разбере колко й е нужно неговото присъствие точно тогава.
Върна се в Ню Йорк в края на месеца, за да изненада Шарлот.
И успя.
Тя точно излизаше от тяхната кооперация, ръка за ръка с един мъж, когото той бе виждал и преди. Беше някакъв служител от друг телевизионен канал, който продуцираше телевизионни минисериали или нещо подобно. Изглеждаше чудесно, беше елегантен, усмихваше се безупречно.
Както по-късно Стоун научи, връзката им била от две седмици. Когато късно същата вечер се върна у дома, той яростно се нахвърли с обвинения върху Шарлот. После излезе бесен навън, напи се и се обади на една своя позната — чувствена, пищна червенокоса жена, която наскоро се бе развела. Прекараха нощта заедно.
И така, златната чаша се пропука.
На следващата сутрин, когато Стоун се прибра в апартамента, гневът му се бе охладил и той бе готов да поговорят. Върна се точно навреме, за да види как Шарлот пъха вещите си по куфари и кашони безразборно и припряно, без изобщо да престава да плаче. Не искаше да разговарят. Същия следобед тя се пренесе в празния апартамент на една приятелка и не отговаряше на позвъняванията му.
След няколко седмици се върна само за да си вземе още някои неща. Не разговаряха за това, което се бе случило. Усещаше се някак си краят, а това бе ужасяващо.
Каза му, че от компанията я пращат в Москва. Работата не бе от най-желаните, тъй като се считаше малко встрани от обичайния път на една кариера. Но някой на върха бе решил да добави малко повече „блясък“ към предаванията от Съветския съюз, а тя определено носеше достатъчно блясък.
— Ще приема предложението — съобщи му тя.
Стоун, който предвиждаше, че това ще се случи, усети как стомахът му се свива. Не я помоли да не заминава, а по-късно се питаше дали не е трябвало да направи точно това.
— Недей, Шарлот — предупреди я той. — Правиш грешка.
— Ако не се разделим за известно време, този брак изобщо няма да просъществува — отвърна му тя.
Чарли се приближи към нея да я целуне — съвсем бавно, сякаш се движеше през вода, а тя се обърна разплакана.
— О, сега искаш да ме целунеш — каза тя с упрек в гласа. — Сега искаш да ме целунеш.
Чарли, който винаги знаеше какво да каже, за пръв път в живота си не можа да отговори.
Стоун протегна ръка към Шарлот и я помоли:
— Трябва да поговорим. Насаме.
— Не може ли след приема?
— Не.
Край тях мина една прислужница на път за кухнята. Когато се отдалечи, Стоун продължи:
— Спомняш ли си онази история с баща ми?
— Каква история?
— Онази история, Шарлот. Затворът и така нататък.