Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Изгаси една цигара и запали нова. Продължи да слуша.

После забеляза, че се провежда разговор по рядко използуваната трета линия и започна да следи внимателно разговора.

Разговаряха мъж и жена.

Честно казано, Шварц изобщо не беше очаквал никакви разговори по тази линия. Когато преди няколко месеца беше взето решение разговорите от дома на богаташа да се подслушват, хората, които седяха на смени в неуютния апартамент, знаеха, че до голяма степен си губят времето. Безкрайна, рутинна работа.

За да сложиш подслушвател в нечие жилище или телефон, трябваше да имаш достъп, поне частичен, или до дома, или до линията. Влизането с взлом бе отхвърлено незабавно като изключително рисковано — човекът бе твърде богат и го охраняваха добре.

Затова организацията се сдоби с един сервизен фургон на телефонната компания НИНЕКС и комплект униформи и фуражки, за които бе дала изключителен подкуп. Двама служители, определени от организацията, откриха съответното разпределително телефонно табло зад Седемдесет и първа улица. Единият го отвори и започна да проверява чифтовете. Използуваше уред, който приличаше на използувания от телефонните техници — слушалка и шайба, закачени за миниатюрен компютър.

При проверката на всеки чифт на компютъра се изписваше телефонният номер. След няколко опита трите необходими линии бяха открити. Двамата монтираха към всяка по един малък високочестотен предавател, подаващ сигнал в радиус от триста метра. Използуваха същата поостаряла, макар и широко разпространена технология, която се използува при автомобилните, телефони.

Естествено, можеха да открият предавателя, ако се използуваше детектор за откриване на подслушвателни устройства или пък от телефонната компания, ако решеше да проверява. Но имаше малка вероятност да се случи както едното, така и другото. Богаташът не беше поръчвал проверка на телефонните линии години наред, чак от времето, когато бе прекратил службата си в правителството. Това бе потвърдено от внимателно проучване. Макар по навик да не говореше за някои неща по телефона, неоснователно бе да смята, че го подслушват.

Шварц нямаше представа за какво точно става дума. Не му обясниха — това влизаше в рамките на необходимата предпазливост. Беше му известно, че операцията се извършва без знанието и на КГБ, и на ГРУ, или пък на която и да е съветска разузнавателна агенция.

Продължителният равен сигнал прекъсна. Той погледна към цифрите, които се бяха появили на дисплея и ги преписа. Разговор с района под код №617, Бостън. Интересно. Вдигна слушалката на своя телефон, набра един местен номер, каза няколко думи и затвори.

Взе последната цигара от пакета, запали я, а после превъртя касетофона.

По непонятни причини тъмнокосият мъж си спомни за недодяланите капани за плъхове от метал и дърво, които правеше като малък; спомни си как безучастно наблюдаваше яростната съпротива на плъховете, изпитващи единствено първичен ужас. Наблюдаваше как някой плъх умира не точно с удоволствие, а някак си отдалече. Същото усещане за отдалеченост, което човек изпитва към пешеходците мравки, гледани от някой нюйоркски небостъргач.