Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Стоун беше виждал личния архив на Леман няколко пъти още като студент, докато пишеше дипломната си работа по формирането на американската външна политика към Съветския съюз. Той бе един от малцината, изобщо допуснати до архива. Леман беше приел и един историк от Станфордския университет, но повечето учени и книжни плъхове, както Леман наричаше хората от академичните кръгове, получаваха учтив, но твърд отказ. Леман бе разпоредил документите да не се отварят преди смъртта му, а след това да бъдат предадени в Библиотеката на Конгреса. Вероятно част от документите нямаше да бъдат разсекретени с години.

— Нали всъщност не заминаваш утре? — попита Стоун.

Минаха покрай нещо като килер, а после и покрай една количка, пълна с мръсни чинии.

— Заминавам.

— За бога, Шарлот! Какви са все пак условията на тази раздяла? Цялостно и пълно заточение, така ли? Изобщо да не се виждаме?

Минаха край някакво помещение, от което се носеше силна миризма на белина. В гласа му звучеше тих, хладен гняв.

— Знаеш, че щях да дойда при теб в Москва, ако от Фондацията разрешаваха. Само че не разрешават.

Шарлот кимна. По лицето й се четеше пълно безразличие. Разтърка брадичката си.

— Искаш просто да разрушим брака си, така ли? — попита я Стоун.

Тя не му отговори. Слизаха по скърцащите дървени стълби.

— Как е емоционалният ти живот? — отекна въпросът му в тясното стълбище.

— Скучен — отвърна тя съвсем спокойно, непринудено.

Бетонни стени, сив каменен под. Той отвори една врата, пропусна я пред себе си и докато тя минаваше, забеляза руменината по страните й.

— Не зная какво точно…

— Просто ми кажи, Шарлот. Не ме измъчвай.

Бяха се спрели пред един малък асансьор, който използуваше прислугата.

— Виж, Чарли. Срещах се с някои хора. Ти също. Но в момента нямам никого. Нямам време.

— Или няма с кого?

— Знаеш, че не е така.

— Права си — призна Стоун. — Винаги си привличала мъжете. Тогава защо нямаш никого?

— Чарли, някога минавало ли ти е през ум, че може да ми се иска да остана за малко сама?

За миг си спомни последната почивка, която прекараха двамата с Шарлот, преди тя да замине за Москва. Бяха на Барбадос, в някакъв тих местен курорт на скалистия източен бряг на острова. През цялото време само пиеха ром, хапваха летяща риба и правеха любов. Спомни си как чувствено се притискаше в него, за да се любят пак, поне още веднъж. Спомни си как вятърът отвори вратата на бунгалото им и канадката, която живееше до тях и се припичаше на терасата само на няколко метра, изведнъж ги видя как се любят и се обърна настрани, зачервена от притеснение, намръщена. А Чарли и Шарлот след момент на вцепенение се запревиваха от смях, та чак щеше да им стане лошо.