Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Щеше ли да ми се обадиш? — опита се да се усмихне Стоун, но не успя да потисне нотката на обвинение. Двама-трима мъже край тях я заглеждаха, както ставаше обикновено. Някакъв надут дъртак я стрелкаше сладострастно. Стоун го изгледа заплашително собственически, а после му се подсмихна подигравателно.
Шарлот въздъхна и сведе поглед. Стоун никога не беше я виждал с тази рокля и се чудеше дали не си я е купила специално за случая. Колко ли тоалета си бе купила през изминалата година и нещо и при какви ли поводи ги обличаше?
— Да, щях — пророни най-сетне тя. Изчерви се и го погледна.
— Искаш ли да пийнеш нещо?
— Отказах алкохола. И кафето.
— И кафето? Та ти беше кофеиновата кралица на Сентръл Парк Уест.
— Да, но вече не съм. Мразя нескафе, а то е единственото, което можеш да намериш в Москва. Разтворимо.
— Червилото ти ми харесва.
— Благодаря. — Тя издаде напред устни като Мерилин Монро. — Даян Сойър ми го препоръча. — И се засмя дяволито. — Пушиш ли още? Не ми миришеш.
— Отказах ги.
— Така ли? Кога?
— Не си спомням — излъга Стоун.
„Когато ти ме напусна“ — помисли си Чарли.
Непосредствено след сватбата се преместиха в Ню Йорк. Той следваше аспирантура в Колумбийския руски институт, а тя работеше на временни договори. Живееха в един ужасен, мрачен апартамент във Вилидж, но изобщо не му обръщаха внимание. След като Чарли завърши, го поканиха във факултета в Джорджтаун и се преместиха във Вашингтон — нито единият, нито другият бе особено доволен от промяната. Чарли, чиято дисертация върху властта в Кремъл получи широко признание, незабавно бе оценен като един от най-добрите учени съветолози на своето поколение. Шарлот, която съвсем не бе доволна, че няма собствена кариера, си намери работа в един вашингтонски вестник като машинописка.
После на Чарли му предложиха постоянна работа в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж и те пак се преместиха. Тогава и кариерата на Шарлот започна да набира скорост. Тя успя да си уреди работа в една местна телевизионна станция в Бостън, където снемаше новините от телеграфа. Само след няколко месеца й предложиха да съобщава метеорологичната прогноза, но тя отказа. Стана репортер и я пращаха на най-неприятните места — както тя ги наричаше „ченгета и трупове“, — но пък напредваше бързо. Научи се да прекъсва, да поставя натясно, докато взима интервю, без дори да кимне, което винаги изглеждаше лошо. Научи се как да гледа право в камерата и в погледа й да се чете честност и сила.
От време на време казваше, че би искала някой ден да използува руския, който също бе учила в колежа, дори беше по-добра от Чарли (Стоун го приписваше на полската й кръв). Някой ден щеше да го направи. А междувременно стана, първо, добър репортер, а после — и страхотен. Но, естествено, тъй като това бе телевизия, вниманието привличаха най-вече самоувереността и приятната й външност. Беше времето на звездите — Барбара Уолтърс, Джесика Савич и Даян Сойър. Затова телевизионните канали търсеха солидни водещи, а Шарлот не само беше хубава, а вършеше работата си изключително компетентно. Поканиха я да прави едно утринно новинарско предаване — ужасно рано, от 6 до 6:30. Наричаше се „Бостън сутрин“.
По някое време в Бостън пристигна някакъв шеф на телевизионна компания. Случайно бил буден рано сутринта и гледал новините. По-късно повикал Шарлот в кабинета си и й предложил работа като репортер в компанията. В Ню Йорк.
Това стана точно по времето, когато Стоун бе решил да приеме предложението на Сол Ансбах за „Парнас“ и да се раздели с академичната наука, за да се гмурне в тайнствения свят на разузнаването. И така, те триумфално се завърнаха в Ню Йорк.
Стоун си спомняше за това време като за най-щастливите дни на техния брак. Най-накрая и двамата се занимаваха с нещо, което им харесва. Стоун се потопи в свръхсекретното кремъловедство с неподозирана жар. В репортерската си работа Шарлот влагаше същата стегната интелигентност и топлота, които бяха пленили Стоун още първия път, когато се срещнаха в Йейл. Тя си проправяше път през огромното множество репортери, докато най-накрая почти всяка вечер излъчваха неин репортаж по новините. Изгряваща звезда.
Бракът им потече в руслото на ежедневието. Гледаха заедно телевизия, от време на време готвеха, излизаха с приятели. Шарлот започна да учи фотография, а Чарли през уикендите се отдаваше на изучаването на двигателите и затова все лежеше под старото им БМВ. Но това бе повече за отмора, отколкото заради нещо друго.