Игри на злото [bg]

— Разбирам, но ние с теб не разполагаме с лукса да разследваме единствено убийствата на невинни праведници.

Партньорът й я погледна.

— Как е възможно да влагаме същото усърдие в разследването, когато става дума за подобна отрепка?

Посоката на разговора никак не допадна на Ким.

— Защото това ни е работата, Брайънт. Никъде в договора ти не пише, че си се наел да защитаваш правата само на онези, които лично ти чувстваш, че го заслужават. Ние прилагаме закона, а законът важи за всички.

Сержантът я погледна право в очите.

— Наистина ли си в състояние да разследваш обективно това убийство, след като знаеш какво е извършил Харис?

Ким не трепна.

— Да, в състояние съм. Очаквам същото и от теб.

Брайънт замислено захапа кокалчетата на ръката си.

Напрежението в колата се сгъсти. На Ким рядко й се налагаше да гълчи Брайънт и това беше една от особено трудните й задачи. Но приятелството им беше здраво и щеше да издържи. Поне тя така се надяваше.

Загледана право напред, инспекторката продължи тихо:

— Брайънт, влезем ли в онази къща, очаквам от теб да се държиш като професионалист — нито повече, нито по-малко! Ако смяташ, че не си в състояние да го сториш, предлагам да ме чакаш в юздата.

Знаеше, че прекалява, но не можеше да допусне и най-малката проява на лично отношение към жертвата.

Сержантът не се поколеба:

— В състояние съм.

И двамата бяха наясно, че ако Брайънт пренебрегнеше нарежданията й, Ким щеше да вземе необходимите мерки. Без оглед на каквито и да било приятелски чувства.

Инспекторката включи на скорост и колата потегли.

Сержантът запази благоразумно мълчание, докато не стигнаха края на улицата. Край двата тротоара се редяха еднофамилни къщи — с по две спални, предположи Ким. Алеята пред всяка къща беше достатъчно широка, за да побере голям семеен автомобил.

Стигнаха номер двайсет и три и Брайънт й направи знак да спре.

Къщата беше на по-малко от сто метра от мястото, където беше убит Харис.

Сержантът затръшна вратата на автомобила.

— Божичко, да беше минал петнайсет секунди по-рано, щеше да се е прибрал.

Пред къщата явно предстоеше павиране. На места чимовете бяха грубо изкопани и отстранени, от което предният двор имаше вид на лунен пейзаж. Пред входната врата имаше мъничка веранда, която изглеждаше успоредна на улицата, само ако човек наклонеше глава леко наляво. На всеки прозорец се диплеха плетени перденца, а едно от стъклата на горния етаж беше пукнато.

Брайънт почука три пъти. Отвори им жена от социалната служба, облечена в дънки и спортна блуза.

— Горката, крехка жена е. Не е спирала да плаче.

Ким се мушна край служителката и влезе. Стълбище водеше от антрето към втория етаж. Всяка повърхност беше покрита с кафяво-оранжеви завъртулки — и мокети, и тапети. Изключение правеше тапицираната с бежов велур гарнитура, която изпълваше половината хол.

Кучето, което вчера седеше до мъртвото тяло, затрополи към Ким, размахвайки опашка. По бялата козина на врата му още личаха засъхналите капки от кръвта на господаря му.