Warcraft - Денят на Дракона

— Едва си започнал, а в твоята история вече има дупки по-големи от празнотата в сърцето ти, магьоснико! Някои от мъжете, оцелели въпреки усилията ти, са те видели да правиш магии точно преди разрухата! Твоите собствени лъжи те осъждат!

— Не, вие ме осъждате, както осъждате подобните ми само защото съществуваме — отвърна тихо Ронин. Той отхапа ново парче от твърдата бисквита, след което продължи. — Да, милорд, аз правех магия, но единствената й цел бе връзка през далечни разстояния. Аз търсех съвета на един от моите господари, как точно да продължа с тази мисия, която ми бе възложена от най-висшите ръководители на Алианса… както почитаемият рейнджър тук ще потвърди, ако мога да добавя.

Верееса проговори още докато погледът на рицаря се преместваше към нея:

— Думите му са верни, Дънкан. Не виждам защо той би причинил подобно разрушение. — Тя вдигна ръка, тъй като възрастният воин започна да протестира, без съмнение смятайки отново да изрече мнението си, че всички магьосници са се превърнали в прокълнати души в момента, когато са приели изкуството. — И ще се изправя на двубой срещу всеки мъж, включително и теб, ако това е нужно за възстановяване на правата и свободата му.

Лорд Сентур не изглеждаше очарован от перспективата да срещне елфата в битка. Той хвърли кръвнишки поглед към Ронин, но накрая кимна бавно.

— Много добре. Имаш предан защитник, магьоснико. Заради нейната дума и клетва ще приема, че не ти си отговорен за случилото се. — Паладинът насочи пръст към магьосника. — Но искам да чуя всичко за преживяванията ти през онази нощ и ако успееш да я изкопаеш от паметта си причината за твоето падане сред нас като откъснат от дървото лист…

Ронин въздъхна, разбирайки, че разказването няма да му се размине.

— Както желаете. Ще ви кажа всичко, което знам.

А то не бе много повече от това, което вече им бе казал. Изтощеният магьосник отново започна да им разправя за изкачването си върху стената, за решението си да се свърже със своя опекун и за изненадващата експлозия, която бе съборила цялото крило.

— Сигурен ли си в това, което си чул? — попита го незабавно Дънкан Сентур.

— Да. Въпреки че не мога да го докажа без капка съмнение, определено звучеше като взрив.

Експлозиите не бяха непременно предизвикани от гоблини, но годините война бяха насадили подобни асоциации дори в съзнанието на магьосника. Никой не бе докладвал за присъствието на гоблини в тази част на Лордерон, но Верееса изказа едно предположение:

— Дънкан, може би драконът, който ни преследваше преди това, е носил и един-два гоблина. Те са дребни, жилави и определено са способни да се крият няколко дни. Това би обяснило много неща.

— Наистина би ги обяснило, съгласи се той с неохота. — В такъв случай трябва да сме двойно по-бдителни. Гоблините съществуват единствено за да правят поразии и да сеят разрушения. Те несъмнено ще ударят отново.