Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Тя проучи спящата фигура, доколкото можеше, без да го докосва отново. Робата на Ронин беше разкъсана на места и по лицето на магьосника имаше малки драскотини и охлузвания, но иначе той изглеждаше невредим. Имаше уморено изражение, сякаш бе преживял огромно изтощение.
Може би се дължеше на почти пълния мрак, в който го оглеждаше, но Верееса си помисли, че човекът изглежда уязвим, дори предизвикващ състрадание. Бе принудена да признае, че той има приятно лице… Елфата набързо прекрати разсъжденията си в тази насока и се зачуди дали има някакъв начин, по който да осигури по-голямо удобство на изпадналия в безсъзнание магьосник. Всичко, за което се сещаше, щеше да издаде, че може да го докосва, без да чувства болка. Това можеше да насърчи лорд Сентур да я застави да окове Ронин за по-голяма сигурност, а това противоречеше на нейните задължения.
Верееса се настани до неподвижното тяло и се огледа, проверявайки околността за скрити заплахи. Внезапната поява на Ронин все още й изглеждаше прекалено съмнителна и въпреки че не го бе заявил открито, явно Дънкан мислеше по същия начин. Доколкото й бе известно, Ронин не бе способен да се прехвърля директно от едно на друго място. Вярно, че подобно усилие би обяснило защо той лежеше в кома, но нещо в ситуацията не се връзваше. Според Верееса Ронин по-скоро приличаше на човек, който е бил отвлечен и после захвърлен, след като неговият похитител е приключил с това, което е искал от него.
Оставаше един-единствен въпрос — кой би могъл да направи такова невероятно нещо… и защо?
Той се събуди с ясното съзнание, че всички ще бъдат срещу него.
Е, може би не съвсем всички. Ронин не знаеше какви точно са отношенията — ако въобще имаше някакви — между него и рейнджъра. Реално погледнато, нейната клетва да го заведе жив и здрав до Хасик би трябвало да означава, че ще го защитава дори срещу набожните рицари, но кой знае. В групата за предишната му мисия също бе имало един елф, доста по-възрастен рейнджър от Верееса. Обаче този елф се бе отнасял с магьосника по същия начин, по който го третираше и Дънкан Сентур, при това без чувството за такт на възрастния паладин.
Ронин издиша внимателно, за да не привлече нечие внимание към факта, че вече е в съзнание. Имаше само един начин да разбере какви са отношенията му с останалите, но му трябваха още няколко секунди, за да събере мислите си. Първите въпроси, които го очакваха, щяха да бъдат за неговата роля в злополуката и какво се бе случило с него след това. Изнуреният магьосник можеше да отговори до известна степен на първия. Що се отнасяше до втория, те знаеха точно толкова колкото и той.
Не можеше да отлага повече. Ронин си пое дъх, след което се протегна, сякаш тъкмо се разбуждаше.
До него се чу леко раздвижване.
С престорена непринуденост магьосникът отвори очи и се огледа. За негово облекчение и най-изненадващо — известно задоволство, кръгозорът му бе изпълнен от загриженото изражение на Верееса. Рейнджърът се наведе напред, а поразително сините й очи го огледаха отблизо. Тези очи й отиват, помисли си той за момент… след това бързо захвърли тези си размишления, когато звукът на дрънчащ метал го предупреди, че и другите от групата са забелязали събуждането му.
— Завърнал се е сред живите, значи? — избоботи лорд Сентур. — Да видим докога…
Стройната елфа незабавно скочи на крака и препречи пътя на паладина.
— Едва е отворил очи! Дайте му време поне да се съвземе и да хапне, преди да започнете да го разпитвате!
— Не бих го лишил от основните му права, милейди, но той ще отговаря на въпросите, докато си яде закуската, а не след нея.
Ронин се бе повдигнал на един лакът точно колкото да вижда смръщеното лице на Дънкан. Знаеше, че Рицарите на сребърната ръка го смятат за един вид предател, а може би дори и за убиец. Немощният магьосник си припомни злощастния пазач, който бе паднал от стената, а подозираше, че е имало и други жертви. Някой несъмнено бе докладвал за присъствието на Ронин край кулата, към този факт се бяха прибавили нормалните предразсъдъци на светия орден и те както винаги бяха довели до грешни изводи.
Той не искаше да се бие с тях, защото се съмняваше, че в настоящото си състояние ще успее да направи нещо повече от една-две слаби магии, но ако те се опитаха да го осъдят за случилото се в укреплението, Ронин щеше да направи всичко възможно, за да се защити.
— Ще ви отговоря, доколкото мога — отвърна магьосникът, докато се изправяше, отклонявайки предложението за помощ от Верееса. — Но да, само след като сложа малко храна в устата си.